На 15.04.2019 г. мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР- Цв. Ц., съставил АУАН на ж-ля Г. Банков като приел, че ж-лят Г. Банков е нарушил чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Актът бил съставен въз основа на декларация, подписана от ж-ля Банков, в която отразил, че не е управлявал посоченото МПС на 06.03.19 г. и не е участвал в ПТП.
Въз основа на посочения АУАН, било съставено и обжалваното НП.
Гореизложеното се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели –акт. Цв. Ц., на св. Ем. М., св. К. П., както и от писмените доказателства, приложени по делото- АУАН № А. / 15.04.19 г.; НП № 19-4332-007911/09.05.2019 г.; Скица на ПТП; Справка за МПС- товарен автомобил "Форд Транзит" с ДКН-СА НС и схема за организация на движението на [улица]в района с кръстовището с [улица]; приемо-предавателен протокол от [фирма] от 06.03.2019 г. и копие от Ежедневен регистър на посещенията в складова база на [фирма] [населено място].
Съдът цени като правдиви, логични, последователни и незаинтересовани показанията на св. М., който е управлявал л. а "К. " е участвал в ПТП-то. От неговите показания се установява времето, мястото на произшествието, марката и номера на товарния автомобил, който е ударил неговия, както и че водачът не е останал на мястото след настъпилото ПТП.
От изложеното от св. П. се установява, че на процесната дата товарният автомобил е бил управляван от друго лице, както и че ж-лят Банков не го е управлявал. В съответствие със заявеното от св. П. е приложеното писмено доказателство- приемо-предавателен протокол от [фирма] от 06.03.2019 г.
Свидетелят Цв. Ц. не дава информация относно собствените си констатации и предприети действия при съставяне на АУАН на 15.04.19 г. в качеството си на служител на ОПП-СДВР. От показанията на акт. Ц. се установява, че той е съставил процесния АУАН, но доколкото същият заяви, че не помни случая, съдът не можа да изгради представа за реално предприетите действия с цел установяване авторството и съответно-не бе установен от свидетелстването на актосъставителя начинът, по който е изградил извод относно реализирането на двете адм. нарушения от ж-ля Г. Б.
Така на база на анализ на приложените и приети на основание, вр. писмени доказателства, както и въз основа на гласните такива, съдът намери за недоказано, че ж-лят Г. Банков е лицето, управлявало на 06.03.2018 г., около 15. 00 часа товарен автомобил "Форд Транзит" с ДКН-СА НС, собственост на [фирма] и реализирало ПТП с л. а"К. ", намиращ се пред него, поради което съдът се ангажира да приеме, че АНО не е събрал безспорни доказателства, свързани с осъществяването на двата състава на нарушение по ЗДП от страна на ж-ля Банков.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Спазени са всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна. Съдът намира за необходимо да отбележи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, поради неспазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко". Законът не въвежда разграничение в зависимост дали спирането на предния автомобил е поради основателна причина, дали е сигнализирано предварително. В случая съдът прие за несъмнено, че на посочената в акта и в НП дата-06.03.19 г. е реализирано ПТП на посоченото място. Наред с това нито в хода на извършената проверка към момента на съставяне на АУАН, нито при издаване на НП са събрани и приложени доказателства, че тъкмо ж-лят Банков е лицето, управлявало товарния автомобил"Форд" на посочената дата и реализирало ПТП на посоченото място. Нещо повече, в депозираната от 15.04.19 г. декларация ж-лят изрично е посочил, че не е управлявал процесния автомобил. От приложената по делото справка за регистрация на МПС-то се установява, че същото е собственост на дружество-Е., отразен е собственик. Следвало е извършващият проверката актосъставител да положи необходимите усилия и да призове лицето, чието дружество е собственик на товарния автомобил, както и да снеме декларация, едва след което да направи извод, свързан с авторството.
По същество на нарушението по т. 2 от НП съдът също се ангажира да приеме, че е реализиран състава на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, доколкото бе установено осъществяването на ПТП и напускане на мястото на произшествието от водача на товарния автомобил. Съгласно посочената норма: Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен.., когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието" да уведомяат съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. От събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, ж-лят Г. Банков е извършил както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДП, като в качеството си на водач, участник в ПТП, от което са причинени имуществени вреди, не е изпълнил задълженията си на участник в ПТП. АНО е следвало да приложи доказателства във връзка с твърдяното осъществяване на състава на нарушението по чл. 123 от ЗДП от Г. банков и с неприлагането на безспорни доказателства е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Поради липсата на приложени, а също и на събрани в хода на съдебното следствие доказателства, относими към твърдяното в АУАН и в НП нарушение, съдът прие, че административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин от въззиваемата страна и съобразно презумпцията за невиновност, която не е оборена, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар