Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство за превишена скорост

 На 12.10.2014 г. в 16: 57 часа, в [населено място], на бул. Околовръстен път, в района на бензиностанция "Ш. ", с посока на движение от [улица]към [улица], при въведено ограничение на скоростта в населено място от 80 км/ч, въведена с п. з В 26, със стационарна система за видеоконтрол – SITRAFFIC L. E. 400, била засечена скорост на движение на МПС – марка "А. Р. ", модел "ГТ" с ДК [рег. номер на МПС], 108 км. /ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 80 км. /ч., т. е. превишение – 28 км. /ч. Лекият автомобил бил регистриран на името на В. Г. Г..

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 0861271/12.10.2014 г., издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на и на основание, вр. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.

От разпечатка от паметта на техническо средство, която е веществено доказателство, изготвено по реда на, се установява, че на дата 12.10.2014 г., в 16: 57 часа, в района на бул. Околовръстен път, в района на бензиностанция "Ш. ", с координати N 42 39 0535 и E 23 17 3941, е засечена скорост на движение от 111 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила.

Електронният фиш бил връчен на жалбоподателката на 07.04.2019 г., видно от представената от въззиваемата страна разписка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН - "По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго". Така субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо административнонаказателните производства по отношение на изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт. На първо място, това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство (видно от разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено). На второ място, законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска степен на обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока по въпросите свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и следващите на НК. В частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК т. е. административнонаказателното производство се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок надвишаващ четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение е било извършено на 12.10.2014 г., като ЕФ е връчен на жалбоподателя на 07.04.2019 г., което към настоящия момент не е влязъл в сила акт, поради което административното производство все още е висящо.

Действително, както предвиденият давностен срок е увеличен с изменение в ДВ, бр. 26/2010 г., но разпоредбата, касаеща давността е материална и по отношение на нея важи принципът на чл. 2, ал. 2 НК (аналогичен на чл. 3, ал. 2 ЗАНН), съгласно който при промяна в материалния закон, преди влизане в сила на окончателния съдебен акт се прилага този, който е по-благоприятен за дееца. В конкретния случай, обаче нарушението е извършено след като изменението на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е влязло в сила, и към настоящия момент абсолютният давностен срок от четири години и шест месеца по смисъла на чл. 81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, считано от датата на извършване на нарушението, отразена в ЕФ е изтекъл. Ето защо не може да продължава наказателното преследване срещу лицето, сочено за извършител на нарушението. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. постановено от съдиите при ОСНК на ВКС и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 1/2014 г. по описа на ВАС.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че поради изтичане на абсолютния давностен срок, предвиден в закона, атакувания електроне фиш за налагане на глоба, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система № К 0861271 следва да бъде отменен, а административнонаказателното производство да бъде прекратено.