ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На жалбоподателя е съставен АУАН бл. № 904027 от 09.10.2015 г. за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 3, чл. 147, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 15-4332-021485 от 07.12.2015 г. на зам. н-к ОПП-СДВР, с което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание-глоба в размер на 10 лв., за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание-глоба в размер на 50 лв., за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание-глоба в размер на 20 лв., за извършено нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, като фактическите констатации в акта изцяло са възприети от АНО.
Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдържащи сев административната преписка, както и от показанията на разпитания в съдебното производство свидетел, и писмените доказателства събрани в съдебното производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че след издаване на обжалваното НП и по време на настоящото съдебно производство, е изтекла предвидената абсолютна давност за преследване и наказване, т. е. на 10.10.2018 г., преди образуване на съдебното производство. Това е така защото, на първо място, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на НК. Единствената уредба в ЗАНН и то във връзка с давността, обхваща два случая: изпълнение на наказанието по влязъл в сила административно наказателен акт (чл. 82 от ЗАНН) и в разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН отнасящи се до административно-наказателното производство в частта, която се развива пред административно наказващия орган. На второ място, за съдебната фаза на административно наказателното производство, изрична уредба в ЗАНН няма, като по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в този случай се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност в НК. На следващо място, за давността съдът е длъжен да следи служебно, като в глава ІХ от НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание", чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва когато е изтекла предвидената в закона давност. Предвид разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН, следва да се приеме, че административно-наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на две години. Предвид чл. 81, ал. 2 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. В чл. 81, ал. 3 от НК е предвидена абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в ал. 1 от същата разпоредба. Тъй като наложеното наказание е глоба, съгласно предвидената в чл. 80, ал. 1 от НК давност по отношение на този вид наказание е две години, а абсолютната давност, изключваща отговорността на нарушителя предвидена в чл. 81, ал. 3 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН е 3 години. В тази връзка извършителят на административно нарушение не може да бъде поставян в по - неблагоприятно положение от извършител на престъпление, предвид това че законодателят не е създал специален ред за погасяване на административно- наказателната отговорност, регламентиран в ЗАНН, като съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат субсидиарно разпоредбите на общата част на НК, доколкото в специалния закон не е предвидено друго. Безспорно е обстоятелството, че в ЗАНН изрично не е предвидена погасителна давност за извършените административни нарушения, както и че институтът на погасителната давност е уреден именно в общата част на НК - глава ІХ "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание".
Независимо от етапите на административнонаказателното производство /съставяне на АУАН, издаване на НП, съдебно обжалване/, при изтичане на три години от датата на извършване на деянието и установяване на нарушението с АУАН – 09.10.2015 г., съставляващо административно нарушение, административнонаказателното производство се явява незаконосъобразно. В случая е без значение дали административнонаказателното производство е започнало и приключило в сроковете по ЗАНН. При констатирана изтекла абсолютна погасителна давност на извършеното административно нарушение на 10.10.2018 година, административно наказателното преследване не може да продължи
Няма коментари:
Публикуване на коментар