На 28.08.2018 г., около 11: 30 часа, жалбоподателят П. П. Б. управлявал лек автомобил марка "БМВ", модел "435 Д Х Д. ", с рег. [рег. номер на МПС], като се движел в [населено място], по [улица], в посока от улица "6-ти септември" към [улица]. По същото време на [улица]в посока [улица], малко преди кръстовището с [улица], бил спрял лек автомобил марка "Шкода", модел "О. ", с рег. [рег. номер на МПС], управляван от свидетеля М. М.. Последният бил спрял, понеже на задната седалка на автомобила се возело детето му, което започнало да плаче и той искал да го успокои. Свидетелят отворил задната врата на автомобила и започнал да успокоява детето, като в този момент усетил леко поклащане на превозното средство като от лек удар, погледнал и видял преминаващия в същия момент покрай него лек автомобил марка "БМВ" управляван от жалбоподателя Б.. Самият жалбоподател не усетил удара, тъй като същият бил много лек и продължил движението си. Свидетелят М. започнал да свири с уста и да маха към водача на "БМВ-то" да спре, но последният не възприел сигналите му.
За настъпилото произшествие била подадена информация в ОПП-СДВР, като на мястото на инцидента пристигнали полицейски служители, които снели обяснения от свидетеля М., съставили докладна записка, протокол за ПТП, скица на произшествието, а свидетелят М. попълнил писмена декларация за случилото се. Впоследствие и въз основа на данните за регистрационния номер на автомобила "БМВ" бил установен неговият собственик и призован в ОПП-СДВР за изясняване на случая.
Срещу жалбоподателя Б. бил съставен АУАН № 941968 от 20.11.2018 г., който му бил връчен на 08.02.2019 г., когато той се явил в ОПП-СДВР и попълнил декларация за случилото се. Актът бил подписан от актосъставителя, но не бил подписан от посочените в него двама свидетели. Нарушенията били квалифицирани по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че ще подаде възражения в законовия срок.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 18-4332-028310 от 21.02.2019 г., с което за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Е. П., М. М. и Д. Б., както и от приложените по делото писмени доказателства.
Актосъставителят П. не е бил очевидец на нарушението и не е посетил мястото на произшествието. Той е съставил акта само по докладна записка и въз основа попълнената декларация от свидетеля М. за случилото се.
Свидетелят М. е водачът на пострадалия автомобил. Той подробно обяснява как на процесната спрял, за да успокои детето си на задната седалка, когато усетил лек удар и видял преминаващия покрай него автомобил "БМВ", но въпреки сигналите му с ръце и свирването с уста водачът на "БМВ-то" не преустановил движението си. Свидетелят не може да каже дали водачът на другия автомобил е усетил настъпилия удар, нито дали е възприел жестовете на М., но явно не се е опитвал да избяга, тъй като продължил движението си с нормална скорост.
Свидетелката Б. е майка на жалбоподателя като тя се е возила в "БМВ-то" на процесната дата на предната пасажерска седалка, когато отивали към работното място на жалбоподателя. Тя е категорична, че не е усетила или чула никакъв удар. Прозорците на автомобила били вдигнати, не видяла някой да маха и не чула подсвирване с клаксон или уста.
Показанията и на тримата свидетели са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Явно автомобилът "БМВ" е ударил леко спрялата "Шкода", но водачът Б. не е усетил удара и е продължил движението си.
Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установени описаните по-горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:
В хода на производството са били допуснати няколко съществени процесуални нарушения, което налага отмяна на издаденото НП.
Първото нарушение се изразява в това, че съставеният АУАН не е бил подписан от посочените в него свидетели М. М. и Й. С.. Липсата на подписи е равнозначна на съставяне на акта без свидетели, тъй като той е подписан единствено от актосъставителя и нарушителя, а за свидетелите е отбелязано "снета декларация" за първия и "докладвал" за втория. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според алинея 3 на същия член, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Следователно няма пречка актът да бъде подписан само от един свидетел, но само, ако същият е бил свидетел присъствал при извършване или установяване на нарушението. Във всички останали случаи, когато свидетелят е само свидетел на съставянето на акта, но не и свидетел присъствал при извършване или установяване на нарушението, то съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН актът се съставя задължително в присъствието на двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В настоящия казус обаче няма подпис на нито един свидетел в акта (макар имената на двама свидетели да фигурират), поради което е било нарушено императивното изкисване на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. В случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, понеже нарушението не е установено въз основа на официални документи, а се касае за настъпило ПТП. Липсата на подписи е равнозначна на липса на свидетели, тъй като подписът удостоверява обстоятелството, че посоченият свидетел е присъствал при съставянето на акта и се е подписал като лице присъствало при установяване на нарушението или при съставянето на акта. По същия начин в едно съдебно решение, ако няма подпис на съдията, то е нищожно, макар и имената му да са вписани. Във връзка с изложеното до тук и след като не е било спазено императивното изкисване на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, то съставеният АУАН поставил началото на административнонаказателното производство се явява незаконосъобразен, което е довело до порочност и на издаденото въз основа на него НП.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя, като това изискване е императивно. Актът може да бъде съставен в отсъствие на нарушителя само при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН - когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В конкретния случай покана за съставянето на акта въобще не е била изпратена до нарушителя, поради което не са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в негово отсъствие. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде законосъобразно. Б. се е явил лично в ОПП-СДВР на 08.02.2019 г. и вместо тогава да бъде съставен акт, то на посочената дата единствено му е бил връчен съставеният преди това на 20.11.2018 г. АУАН, като дори не са били взети предвид писмените обяснения на жалбоподателя в попълнената декларация от 08.02.2019 г. След като актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя без да е имало причина за това, то съществено е било нарушено правото му на защита чрез отнемане на възможността веднага да възрази срещу констатациите на актосъставителя и така е бил лишен от дадената му по закон първа възможност да разбере какво е нарушението и да го оспори. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН нарушителят има право да направи възражения още при съставянето на акта, освен тези в тридневния срок от подписването му, а в случая неправилно той е бил лишен от тази възможност. След като жалбоподателят е бил с известен адрес и не му е била връчена покана за съставяне на АУАН, то е било нарушено правилото да се състави акта в присъствието на нарушителя, с което му се дава възможност да се защити. Да се пристъпи към съставяне на акт, без да се покани предварително нарушителят, като се уведоми, че ще му бъде съставен АУАН за конкретното нарушение, означава че актосъставителят е предубеден във виновността на лицето. Нарушителят има право да присъства при съставянето акта, с който му се вменява определено нарушение и несъобразяването с това императивно правило, представлява винаги съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на обжалвания акт. В този смисъл е и трайната практика на АССГ (Решение № 3904 от 11.06.2018 г., постановено по КНАХД № 4032/2018 г. по описа на АССГ, XI касационен състав; Решение № 3613 от 13.05.2018 г., постановено по КНАХД № 2842/2018 г. по описа на АССГ, X. касационен състав; Решение № 3205 от 16.05.2018 г., постановено по КНАХД № 1989/2018 г. по описа на АССГ, X. касационен състав и др.).
Нарушената процедура при съставянето на акта не е от пропуските, които могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, понеже води до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира, а подобно нарушаване на правото на защита на свой ред води до опорочаване на цялата административнонаказателна процедура и съответно е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
На трето място, относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, съдът намира, че АНО не е дал правилна правна квалификация на деянието, тоест извършеното от обективна страна нарушение не е било подведено под правилната законова разпоредба, което е съществено нарушение и също е основание за отмяна на издаденото НП в тази му част. По делото категорично се установи, че след настъпване на произшествието виновният водач въобще не е спрял, а е продължил движението си. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Това е първото и основно задължение на всеки участник в ПТП и именно то не е било изпълнено в настоящия случай, тоест нарушен е бил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а не чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Последващите задължения на водача в точка 2 и 3 на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, касаят неговото поведение след спиране и установяване последствията от произшествието, като му се вменяват различни отговорности в зависимост дали има пострадали хора или само материални щети. В случая АНО е квалифицирал нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, който гласи, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания. За да се стигне до неизпълнение на това задължение обаче, трябва водачът преди това да е спрял и установил последиците от произшествието, тоест да е изпълнил задължението си по точка 1. В случай, че водачът въобще не е спрял, то няма как да се стигне до извода, че между участниците в произшествието не е имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, тъй като участниците въобще не са дискутирали настъпилото произшествие. Следователно по точка 3 е наказуемо напускането на произшествието след като вече водачът е спрял, установил е последствията и не се е разбрал с другия участник относно настъпилите вреди, тоест наказва се последващото напускане, а когато въобще не е спрял, за да установи вредите, то нарушението е по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Поради изложеното съдът намира, че фактически осъщественото нарушение от жалбоподателя не е било подведено под правилната законова разпоредба, което от своя страна води до незаконосъобразност на издаденото НП. Необходимо е да бъде отбелязано, че такава неправилна квалификация на нарушението се забелязва и в съставения АУАН, но вместо същата да бъде отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, то АНО машинално я е пренесъл в издаденото НП.
Освен това по отношението на второто нарушение липсва съставомерност от субективна страна, тъй като то не е било извършено виновно. Макар жалбоподателят да е бил длъжен да спре и да установи последиците от произшествието, той обективно не е могъл да изпълни това си задължение, понеже изобщо не е разбрал за настъпилия удар и в съзнанието му не е имало създадена представа, че е налице произшествие и той трябва да остане на мястото. Това нарушение може да бъде извършено само умишлено, тъй като то обуславя на първо място знание за настъпило произшествие и едва след това неизпълнение на задължението да се остане на мястото, а умисъл в случая липсва.
Мотивиран от изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар