На 26.10.2014 година, около 03: 35 часа, жалбоподателят Т. Т. управлявал лек автомобил "Мерцедес", модел "С200" с [рег. номер на МПС] в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]като бил спрян за проверка от св. Д. З. -мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР за проверка.
В хода на проверката св. З. установил, че водачът управлява без СУМПС, което е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП, а моторното превозно средство било спряно от движение.
В тази връзка св. З. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение бл. № 943518/26.10.2014 година за нарушения на чл. 150 и чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП № 14-4332-025607/06.03.2015 година, с което началник група АНД в OПП- СДВР е наложил на Т. С. Т. административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл. 177, ал. 1, , т. 2 пр. 2 ЗДвП и глоба в размер на 200 /двеста/ лева на осн. чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – справка-картон на водача, заповед за компетентност на АНО, показанията на св. З..
Настоящият съдебен състав възприема в цялост приобщените по делото гласни и веществени доказателства, като спомагащи за изясняване в цялост на обективната истина по делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е основателна.
При служебната проверка съдът констатира, че са налице основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление и прекратяване на административнонаказателното производство, тъй като е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване.
Съгласно чл. 11 ЗАНН по въпросите, свързани с обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на НК. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК абсолютната давност за наказателно преследване е четири години и шест месеца, която с оглед датата на деянието-26.10.2014 година е изтекла към настоящия момент. Ето защо е погасено правото на държавата да преследва дееца по административнонаказателен ред.
четвъртък, 12 декември 2019 г.
Глобиха ме че при проверка с техническо средство Дрегер 7510 0214 бил отчетен положителен резултат 056 промила в издишания въздух
На дата 08.01.2019 г. на жалбоподателката е съставен АУАН бланков № 144314/08.01.2019 г. за това, че на 08.01.2019 г. около 16. 45 часа в [населено място], по [улица], с посока от [улица]към [улица], управлява лек автомобил "Ауди АЗ лимузина" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Ц. Г. и срещу бл. 61 при извършената проверка с техническо средство "А. Дрегер 7510" № 0214 проба № 1437, бил отчетен положителен резултат 0, 56 промила в издишания въздух.
Издаден й бил талон за медицинско изследване № 0058529 за МБАЛ "Света А. ", с посочен час на връчване – 18. 20 часа на дата 08.01.2019 г. и указание, че жалбоподателката следва да се яви в МБАЛ "Св. А. " до 45 минути от връчване на талона, т. е., до 19. 05 часа. Видно от лист за преглед на пациент от дата 08.01.2019 г. /л. 20 от делото/ и изискано ксероопие от Амбулаторане журнал от СО на МБАЛ "Св. А. ", жалбоподателката спазила часа, указан й в талона, но поради "натовареност на екипите, смяна на дежурните и предаване на спешните случаи на нощната смяна, кръвната проба е взета в 19. 15 часа" /арг. лист на пациент, л. 20 от делото/.
Видно от Протокол за химическо изследване № 19/09.01.2019 г., резултатът на П. от кръвната проба 0 промила.
Било отразено в АУАН, че П. не носи свидетелство за регистрация на МПС.
Актът бил предявен за запознаване на нарушителката, като подписала АУАН и й бил връчен препис от същия. В АУАН е отбелязано, че на водача е издаден талон за медицинско изследване, а като възражения в него, П. отразила, че не приема резултатът от техническото средство.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С презумтивната материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено административнонаказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП, той се основава на фактическите констатации в АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното.
По силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно обаче Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила. Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона и в давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите К. Л. А. /актосъставител/, В. Х. Г. /очевидец на нарушението/, Р. Б. Николоски и А. С. Н. /дежурен лекарски екип на процесната дата в МБАЛ "Света А. "/, като и от събраните по делото писмени доказателства приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
По т. 1 - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Безспорно се установи, че на процесната дата и час жалбоподателката е управлявала МПС, като й била извършената проверка с техническо средство "А. Дрегер 7510" № 0214 проба № 1437, с отчетен положителен резултат 0, 56 промила в издишания въздух.
Конкретно относно нарушението за което е наложено наказание: глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП /чл. 174 (1) наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; "/ за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП /"чл. 5 (3) на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества; "/
Видно от приложения по делото талон за изследване, същият е издаден, поради обстоятелството, че П. не приема резултата от техническото средство. Жалбоподателката обаче е изпълнила задължението си да се придвижи в посоченият час в талона за медицинско изследване до указаното медицинско заведение - УМБАЛ "Св. А. " С., като е спазила времето на явяване в медицинското заведение за даване на кръвна проба за изследване.
Забавянето при вземането на пробата не е и не може да се вмени във нейна вина, тъй като не е умишлено и тя по никакъв начин не е станала причина за същото. Върху лист от преглед на пациент в КДБ/СО № 1044 от 08.01.2019 г. издаден на М. Р. -П., е отразено, че същата се е явила на 08.01.2019 г. за вземане на кръвна проба и такава е била взета в 19. 15 часа., като е отбелязано: " Кръвна проба за установяване на употреба на алкохол/наркотични вещества/ е взета в 19. 15 часа, поради натовареност на екипите и смяна на дежурните и предаване на спешните на нощна смяна".
Т. е., П. е изпълнила задължението да се яви в указания час, а минутното забавяне не е по нейна вина.
Върху листа за преглед и до текста е положен син печат от свидетеля д-р Николоски - отоларинголог и подпис върху него, както и втори печат под текста от свидетелката д-р А. Н. - началник Спешно отделение УМБАЛ "Св. А. " С. АД с неин подпис. И двамата свидетели, разпитани в с. з. от дата 13.05.2019 г. заявяват, че натовареността на спешния център е най-голямата в столицата и уточняват, че са записали час на вземането на кръвната проба, а не час на явяване на лицето за вземане на кръвна проба, който не се отбелязва никъде. В конкретното лечебно заведение, медицинската сестра е една в залата и отделението и е възможно да има забавяне, при наличие на спешни случаи, както и че такова забавяне не е единичен случай. Също така няма специализиран кабинет, където да се вземат единствено и само кръвни проби, няма и специално назначен служител, който да отговаря само за кръвните проби.
Свидетелката Н. заявява, че е възможно поради смяна на екипите между 19. 00 часа и 20. 00 часа и предаване на болните също да се получи забавяне, тъй като приоритет имат спешните случаи. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози - при невъзможност на лицето да предостави проба урина и /или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането. П. не е възпрепяствала или допринесла за забавянето на кръвната й проба, като в случая изрично е отразено от медицинските специалисти и какви са обективните причини за късното вземане на кръвна проба на пациента.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме, че издаденото наказателно постановление по т. 1 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По т. 2 - за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
Това нарушение не се доказа в производството пред настоящата инстанция. Актосъставителят К. Л. А. не можа да уточни дали П. му е представила документите, или те са му били преодоставени от патрул на 03 РУ-СДВР, който е спрял същата. Индиция, че тя П. е носила в себе си СРМПС и е представила същото на контролните органи е обстоятелството, че в акта е посочено, че автомобилът е собственост на трето лице Ц. Г., без отразяване, че е правена справка в ОДЧ.
Издаден й бил талон за медицинско изследване № 0058529 за МБАЛ "Света А. ", с посочен час на връчване – 18. 20 часа на дата 08.01.2019 г. и указание, че жалбоподателката следва да се яви в МБАЛ "Св. А. " до 45 минути от връчване на талона, т. е., до 19. 05 часа. Видно от лист за преглед на пациент от дата 08.01.2019 г. /л. 20 от делото/ и изискано ксероопие от Амбулаторане журнал от СО на МБАЛ "Св. А. ", жалбоподателката спазила часа, указан й в талона, но поради "натовареност на екипите, смяна на дежурните и предаване на спешните случаи на нощната смяна, кръвната проба е взета в 19. 15 часа" /арг. лист на пациент, л. 20 от делото/.
Видно от Протокол за химическо изследване № 19/09.01.2019 г., резултатът на П. от кръвната проба 0 промила.
Било отразено в АУАН, че П. не носи свидетелство за регистрация на МПС.
Актът бил предявен за запознаване на нарушителката, като подписала АУАН и й бил връчен препис от същия. В АУАН е отбелязано, че на водача е издаден талон за медицинско изследване, а като възражения в него, П. отразила, че не приема резултатът от техническото средство.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С презумтивната материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено административнонаказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП, той се основава на фактическите констатации в АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното.
По силата на чл. 14, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН и съгласно обаче Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила. Процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона и в давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите К. Л. А. /актосъставител/, В. Х. Г. /очевидец на нарушението/, Р. Б. Николоски и А. С. Н. /дежурен лекарски екип на процесната дата в МБАЛ "Света А. "/, като и от събраните по делото писмени доказателства приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
По т. 1 - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Безспорно се установи, че на процесната дата и час жалбоподателката е управлявала МПС, като й била извършената проверка с техническо средство "А. Дрегер 7510" № 0214 проба № 1437, с отчетен положителен резултат 0, 56 промила в издишания въздух.
Конкретно относно нарушението за което е наложено наказание: глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП /чл. 174 (1) наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; "/ за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП /"чл. 5 (3) на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества; "/
Видно от приложения по делото талон за изследване, същият е издаден, поради обстоятелството, че П. не приема резултата от техническото средство. Жалбоподателката обаче е изпълнила задължението си да се придвижи в посоченият час в талона за медицинско изследване до указаното медицинско заведение - УМБАЛ "Св. А. " С., като е спазила времето на явяване в медицинското заведение за даване на кръвна проба за изследване.
Забавянето при вземането на пробата не е и не може да се вмени във нейна вина, тъй като не е умишлено и тя по никакъв начин не е станала причина за същото. Върху лист от преглед на пациент в КДБ/СО № 1044 от 08.01.2019 г. издаден на М. Р. -П., е отразено, че същата се е явила на 08.01.2019 г. за вземане на кръвна проба и такава е била взета в 19. 15 часа., като е отбелязано: " Кръвна проба за установяване на употреба на алкохол/наркотични вещества/ е взета в 19. 15 часа, поради натовареност на екипите и смяна на дежурните и предаване на спешните на нощна смяна".
Т. е., П. е изпълнила задължението да се яви в указания час, а минутното забавяне не е по нейна вина.
Върху листа за преглед и до текста е положен син печат от свидетеля д-р Николоски - отоларинголог и подпис върху него, както и втори печат под текста от свидетелката д-р А. Н. - началник Спешно отделение УМБАЛ "Св. А. " С. АД с неин подпис. И двамата свидетели, разпитани в с. з. от дата 13.05.2019 г. заявяват, че натовареността на спешния център е най-голямата в столицата и уточняват, че са записали час на вземането на кръвната проба, а не час на явяване на лицето за вземане на кръвна проба, който не се отбелязва никъде. В конкретното лечебно заведение, медицинската сестра е една в залата и отделението и е възможно да има забавяне, при наличие на спешни случаи, както и че такова забавяне не е единичен случай. Също така няма специализиран кабинет, където да се вземат единствено и само кръвни проби, няма и специално назначен служител, който да отговаря само за кръвните проби.
Свидетелката Н. заявява, че е възможно поради смяна на екипите между 19. 00 часа и 20. 00 часа и предаване на болните също да се получи забавяне, тъй като приоритет имат спешните случаи. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози - при невъзможност на лицето да предостави проба урина и /или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането. П. не е възпрепяствала или допринесла за забавянето на кръвната й проба, като в случая изрично е отразено от медицинските специалисти и какви са обективните причини за късното вземане на кръвна проба на пациента.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме, че издаденото наказателно постановление по т. 1 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По т. 2 - за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
Това нарушение не се доказа в производството пред настоящата инстанция. Актосъставителят К. Л. А. не можа да уточни дали П. му е представила документите, или те са му били преодоставени от патрул на 03 РУ-СДВР, който е спрял същата. Индиция, че тя П. е носила в себе си СРМПС и е представила същото на контролните органи е обстоятелството, че в акта е посочено, че автомобилът е собственост на трето лице Ц. Г., без отразяване, че е правена справка в ОДЧ.
Глобиха ме за непредставяне на контролен талон към СУМПС и погрешно име на касовата бележка от таксито
Във връзка с подаден сигнал до ОО"АА" –гр. С. от клиент, ползвал таксиметров превоз от ресторант "Х. " до хотел "Х. " в [населено място], осъществен с лек таксиметров автомобил "Хюндай Соната" с рег. [рег. номер на МПС], управляван от водача Г. И. Л., на последния била извършена проверка в сградата на ОО"АА" в [населено място], [улица]. В хода на проверката водачът Г. Л. не представил контролен талон към СУМПС. Установено било още, че в представения от клиента касов бон № 4515 за извършен таксиметров превоз на 18.12.2018 г. в 23: 03 часа и обща дължима сума 11, 30 лева в полето "водач" било изписано името "Г. П. ", а не Г. Л..
В резултат на направените констатации св. А. Г. К. –на длъжност инспектор в ОО"АА" преценил, че са налице административни нарушения, извършени от водача на лекия таксиметров автомобил и съставил срещу Г. И. Л. Акт за установяване на административно нарушение, серия А-2018, с бл. № 259380/10.01.2019 г.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 35/03.11.1999 г. на МТ, МФ и Д..
След запознаване със съдържанието на акта, препис от същия бил връчен на жалбоподателя Л., който го подписал без да обективира възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не е било депозирано възражение срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и без да се събират допълнителни доказателства било издадено атакуваното Наказателно постановление № 42-0000201/ 06.03.2019 г., с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 105, ал. 1 от З. жалбоподателят е санкциониран с "глоба" в размер съответно на 10 /десет/ и 200/ двеста/ лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на жалбоподателя на 25.03.2019 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК –АУАН, серия А-2018 с бл. № 259380/10.01.2019 г., сигнал от М. Г., разпечатка от касов бон, Заповед № РД -08-249/15.05.2015 г.; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля -актосъставител, от които се установяват времето и начина на извършване на проверката на жалбоподателя, като водач на таксиметров автомобил; както и направените констатации в хода на проверката, довели до съставяне на АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт от категорията на обжалваемите. Подадена е в преклузивния процесуален срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което същата е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията за този извод на съда са следните:
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност, с оглед разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП, както и приложената към материалите на делото Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
На следващо място, според настоящия съдебен състав в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на санкционираното лице. В тази връзка следва да се отбележи, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че нарушенията са извършени на 18.12.2018 г. около 22: 45 часа в [населено място] от водача на лек таксиметров автомобил Г. И. Л.. От показанията на свидетеля –актосъставител обаче, безспорно се установи, че той не е извършил проверка на водача на лекия таксиметров автомобил на тази дата, а на по –късна такава, след получаване на сигнал в ОО"АА". Същият не е спрял за проверка водача на таксиметровия автомобил и не е направил на място констатациите, че водача не представя КТ към СУМПС, както и какво е било името, което е изписано в полето "водач" в издадения касов бон за извършения таксиметров превоз, а тези фактически изводи са били направени при извършена проверка на жалбоподателя на 10.01.2019 г. в сградата на ОО"АА".
В случая, и в двата акта – АУАН и НП са посочени две дати -18.12.2018 г. (дата на фактическото управление на МПС) и 10.01.2019 г. (дата на извършената проверка на водача в сградата на ОО"АА"), като в тази връзка следва да се има предвид, че датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които санкционираното лице следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство, респ. се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. Посочвайки в акта и в наказателното постановление дата на проверката на водача, различна от датата на фактическото управление на МПС, т. е. от извършване на нарушението, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя ново обвинение, за което го е санкционирал. По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си. Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателя в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
По същество на нарушенията съдът намира следното:
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Според посочената правна норма: "Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него". Ясно е, че нормата е относима към момент на управление на МПС. Доколкото проверката на жалбоподателя не е извършена при управление на МПС, а впоследствие в сградата на ОО"АА" - С., то той не е имал задължение да носи контролния талон към свидетелството за управление на МПС. Непредставянето на такъв в момент, когато не се касае за управление на МПС, не осъществява състав на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 35/03.11.1999 г. на МТ, МФ и Д..
Наредба № 35/1999 г. на министъра на транспорта, министъра на финансите и председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология, урежда функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговаря фискалната памет на електронните таксиметрови апарати, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, въвеждането й в експлоатация, регистрацията и контролът върху техническото й състояние.
Съгласно разпоредбата на на МТ, МФ и Д., "Задължителната форма и минималната информация, съдържаща се във фискалните бонове, издавани от ЕТАФП, са по образец", регламентиран в Приложение № 3 към Наредбата. Елементарният прочит на фактическото описание на административното нарушение в съставения АУАН и издаденото впоследствие НП води до извод, че то изобщо не съответства на правната квалификация, която актосъставителят, респ. АНО е посочил. Налице е засягане на правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е имал възможността да разбере за какво нарушение се обвинява, доколкото се посочва, че е бил издаден фискален бон, в който не е фигурирало името на водача - жалбоподател, а името на друг водач, но това няма връзка и не кореспондира със съдържанието на разпоредбата, която се твърди да е нарушена, което пряко засяга правото на защита на санкционираното лице и се явява основание за отмяна на НП и в тази му част.
Видно е, че разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата определя задължителната форма и минималната информация, която следва да се съдържа във фискалните бонове, издавани от ЕТАФП, съгласно образеца, но същата не въвежда конкретно правило за поведение, още по-малко пък такова, което да се вмени във вина на жалбоподателя - водач на таксиметров автомобил. Никъде в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 35 от 03.11.1999 г. водачите на таксиметрови автомобили не се споменават, като лица на които да са вменени някакви задължения. Съгласно чл. 1 от Наредба № 35 от 03.11.1999 г. с нея се определят функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговарят ЕТАФП, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници; редът за одобряването на типа им; въвеждането им в експлоатация; тяхното регистриране и контрол върху техническото им състояние. Задълженията на данъчно задължените лица и водачите на таксиметрови автомобили са уредени в Раздел 4 - "Въвеждане в експлоатация и работа с ЕТАФП" - чл. 16, ал. 1 и ал. 2, чл. 17, изр. 2 и чл. 18, ал. 2 и ал. 3; Раздел 5 - "Издаване на документ за извършена таксиметрова услуга" (чл. 20 - чл. 22) и Раздел 6 от Наредбата - "Отчитане на ЕТАФП", сред които обаче чл. 8, ал. 2, който е в Раздел 3 - "Ред за одобряване и регистриране на типа", не попада. Но такава е нормативната база de lege lata, а от нейния статус следват изводите, направени по-горе, според които неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на разпоредба, която не му вменява никакво задължение като водач на таксиметров автомобил.
Предвид изложените аргументи съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В резултат на направените констатации св. А. Г. К. –на длъжност инспектор в ОО"АА" преценил, че са налице административни нарушения, извършени от водача на лекия таксиметров автомобил и съставил срещу Г. И. Л. Акт за установяване на административно нарушение, серия А-2018, с бл. № 259380/10.01.2019 г.
Актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 35/03.11.1999 г. на МТ, МФ и Д..
След запознаване със съдържанието на акта, препис от същия бил връчен на жалбоподателя Л., който го подписал без да обективира възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не е било депозирано възражение срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и без да се събират допълнителни доказателства било издадено атакуваното Наказателно постановление № 42-0000201/ 06.03.2019 г., с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 105, ал. 1 от З. жалбоподателят е санкциониран с "глоба" в размер съответно на 10 /десет/ и 200/ двеста/ лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на жалбоподателя на 25.03.2019 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК –АУАН, серия А-2018 с бл. № 259380/10.01.2019 г., сигнал от М. Г., разпечатка от касов бон, Заповед № РД -08-249/15.05.2015 г.; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля -актосъставител, от които се установяват времето и начина на извършване на проверката на жалбоподателя, като водач на таксиметров автомобил; както и направените констатации в хода на проверката, довели до съставяне на АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт от категорията на обжалваемите. Подадена е в преклузивния процесуален срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което същата е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията за този извод на съда са следните:
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност, с оглед разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП, както и приложената към материалите на делото Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
На следващо място, според настоящия съдебен състав в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на санкционираното лице. В тази връзка следва да се отбележи, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че нарушенията са извършени на 18.12.2018 г. около 22: 45 часа в [населено място] от водача на лек таксиметров автомобил Г. И. Л.. От показанията на свидетеля –актосъставител обаче, безспорно се установи, че той не е извършил проверка на водача на лекия таксиметров автомобил на тази дата, а на по –късна такава, след получаване на сигнал в ОО"АА". Същият не е спрял за проверка водача на таксиметровия автомобил и не е направил на място констатациите, че водача не представя КТ към СУМПС, както и какво е било името, което е изписано в полето "водач" в издадения касов бон за извършения таксиметров превоз, а тези фактически изводи са били направени при извършена проверка на жалбоподателя на 10.01.2019 г. в сградата на ОО"АА".
В случая, и в двата акта – АУАН и НП са посочени две дати -18.12.2018 г. (дата на фактическото управление на МПС) и 10.01.2019 г. (дата на извършената проверка на водача в сградата на ОО"АА"), като в тази връзка следва да се има предвид, че датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които санкционираното лице следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство, респ. се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. Посочвайки в акта и в наказателното постановление дата на проверката на водача, различна от датата на фактическото управление на МПС, т. е. от извършване на нарушението, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя ново обвинение, за което го е санкционирал. По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си. Административно-наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата въведени от законодателя в нормите на ЗАНН са императивни, особено тези на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
По същество на нарушенията съдът намира следното:
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Според посочената правна норма: "Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него". Ясно е, че нормата е относима към момент на управление на МПС. Доколкото проверката на жалбоподателя не е извършена при управление на МПС, а впоследствие в сградата на ОО"АА" - С., то той не е имал задължение да носи контролния талон към свидетелството за управление на МПС. Непредставянето на такъв в момент, когато не се касае за управление на МПС, не осъществява състав на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.
По отношение на нарушението по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 35/03.11.1999 г. на МТ, МФ и Д..
Наредба № 35/1999 г. на министъра на транспорта, министъра на финансите и председателя на Държавната агенция по стандартизация и метрология, урежда функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговаря фискалната памет на електронните таксиметрови апарати, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, въвеждането й в експлоатация, регистрацията и контролът върху техническото й състояние.
Съгласно разпоредбата на на МТ, МФ и Д., "Задължителната форма и минималната информация, съдържаща се във фискалните бонове, издавани от ЕТАФП, са по образец", регламентиран в Приложение № 3 към Наредбата. Елементарният прочит на фактическото описание на административното нарушение в съставения АУАН и издаденото впоследствие НП води до извод, че то изобщо не съответства на правната квалификация, която актосъставителят, респ. АНО е посочил. Налице е засягане на правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е имал възможността да разбере за какво нарушение се обвинява, доколкото се посочва, че е бил издаден фискален бон, в който не е фигурирало името на водача - жалбоподател, а името на друг водач, но това няма връзка и не кореспондира със съдържанието на разпоредбата, която се твърди да е нарушена, което пряко засяга правото на защита на санкционираното лице и се явява основание за отмяна на НП и в тази му част.
Видно е, че разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредбата определя задължителната форма и минималната информация, която следва да се съдържа във фискалните бонове, издавани от ЕТАФП, съгласно образеца, но същата не въвежда конкретно правило за поведение, още по-малко пък такова, което да се вмени във вина на жалбоподателя - водач на таксиметров автомобил. Никъде в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 35 от 03.11.1999 г. водачите на таксиметрови автомобили не се споменават, като лица на които да са вменени някакви задължения. Съгласно чл. 1 от Наредба № 35 от 03.11.1999 г. с нея се определят функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговарят ЕТАФП, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници; редът за одобряването на типа им; въвеждането им в експлоатация; тяхното регистриране и контрол върху техническото им състояние. Задълженията на данъчно задължените лица и водачите на таксиметрови автомобили са уредени в Раздел 4 - "Въвеждане в експлоатация и работа с ЕТАФП" - чл. 16, ал. 1 и ал. 2, чл. 17, изр. 2 и чл. 18, ал. 2 и ал. 3; Раздел 5 - "Издаване на документ за извършена таксиметрова услуга" (чл. 20 - чл. 22) и Раздел 6 от Наредбата - "Отчитане на ЕТАФП", сред които обаче чл. 8, ал. 2, който е в Раздел 3 - "Ред за одобряване и регистриране на типа", не попада. Но такава е нормативната база de lege lata, а от нейния статус следват изводите, направени по-горе, според които неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на разпоредба, която не му вменява никакво задължение като водач на таксиметров автомобил.
Предвид изложените аргументи съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Глобиха ме като такси че не е спазвана задължителната седмична почивка от 36 непрекъснати последователни часа
Образувано е по жалба на «О [фирма], ЕИК[ЕИК] чрез пълномощника му- адв. Вл. Ч. - САК против Наказателно постановление № 42-0001881 от 27.07.2018 г., издадено от Началник ОО"АА"-гр. С., [улица], определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл. 92, ал. 2 от З., чл. 189, ал. 12 ЗДвП и чл. 47, ал. 2 ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104, ал. 1 от З. за нарушение по чл. 33, предл. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ във вр. чл. 88а, ал. 4 от З. на дружеството –жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и неговата отмяна. В тази връзка се сочи обстоятелството, че начинът на организация на превозите в дружеството –жалбоподател е основан на франчайз договори, а не на трудово правни отношения с водачите на таксиметровите автомобил, което правело невъзможно управителят на дружеството да организира почивките на отделните водачи. Тъй като в случая между страните нямало трудово правно отношение с определяне на работно време, респ. работен график, не следвало управителя на дружеството да определя график на почивките на отделните водачи и да следи за спазването му.
В проведеното съдебно заседание по делото дружеството -жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Ч., който в дадения ход по същество пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които се изразявали в непосочване на датата, мястото на извършване на нарушението, както и описание на самото изпълнително деяние. Сочи, че нарушението се изразявало в допустителство, което не можело да бъде извършено от страна на юридическо лице, а само от физическото такова, което го управлява или представлява.
Въззиваемата страна – Областен отдел "Автомобилна администрация" - С., редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството «О [фирма], ЕИК[ЕИК] притежава Удостоверение за регистрация за извършване таксиметров превоз на пътници № 06712/23.08.2005 г.
По повод на извършвана комплексна проверка на дейността на дружеството, на контролните органи на ОО "АА" – С. били представени изисканите за проверка документи, сред които пътните книжки на различни автомобили; включително и пътна книжка, серия ОК, № 0040901 на водача Г. Д. Д. с ЕГН [ЕГН]. След преглед на записите в посочената пътна книжка св. Л. Г. Л. - инспектор в ОО"АА" – С. установил, че не е спазвана задължителната седмична почивка от 36 непрекъснати последователни часа след шест двадесет и четири часови периода на управление. Същото се установило и от представените пътни листове № 025, 027, 029, 031, 0ЗЗ, 034, 035, от 01. 22 до 07.11.2017 г.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в констативен протокол за комплексна проверка от 17.04.2018 г., препис от който бил връчен срещу подпис на пълномощника на дружеството Л. Доинска.
В резултат на направените констатации св. Л. преценил, че е налице административно нарушение и съставил срещу юридическото лице «О [фирма], ЕИК[ЕИК], Акт за установяване на административно нарушение, серия А, с бл. № 251205/25.04.2018 г., затова, че превозвачът не е организирал труда на водача, така че да спазва задължителната седмична почивка от 36 непрекъснати последователни часа след шест двадесет и четири часови периода на управление, видно от пътни листове № 025, 027, 029, 031, 0ЗЗ, 034, 035, от 01. 22 до 07.11.2017 г. и от пътна книжка, серия ОК, № 0040901.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 33, пр. 3 от Наредба № 34 на МТ/1999 г. във вр. чл. 88а, ал. 4 от З..
След запознаване със съдържанието на акта, препис от същия бил връчен на пълномощник на жалбоподателя, който го подписал без да обективира възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не е било депозирано възражение срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и без да се събират допълнителни доказателства било издадено атакуваното Наказателно постановление № 42-0001881 от 27.07.2018 г., с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 104, ал. 1 от З. дружеството –жалбоподател е санкционирано с имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на представител на жалбоподателя на 05.03.2019 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – констативен протокол от 17.04.2018 г., АУАН, серия А, с бл. № 251205/25.04.2018 г., пътна книжка, серия ОК, № 0040901/13.10.2017 г., пътни листове № 025, 027, 029, 031, 0ЗЗ, 034, 035, пълномощно, Заповед № РД -08-249/15.05.2015 г.; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля -актосъставител, от които в съвкупност със съставения констативен протокол за извършена комплексна проверка, се установяват времето и начина на извършване на проверката на дружеството-жалбоподател, както и направените фактически изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт от категорията на обжалваемите. Подадена е в преклузивния процесуален срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което същата е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията за този извод на съда са следните:
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно разпоредбите на чл. 48 и чл. 49 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от МТ, които кореспондират с разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП, както и Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
На следващо място, настоящият съдебен състав споделя изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка следва да се посочи, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП липсва фактическо описание на твърдяното нарушение, тъй като не са посочени дата и място на извършването му; както и с какво конкретно изпълнително деяние – действие или бездействие, се приема, че е осъществено. Тези факти са съществени елементи от обективна страна на нарушението, които определят предмета на доказване. Нарушителят има право да разбере в какво точно е обвинен, поради което липсата на описание за който да било от съставомерните елементи на нарушението съществено ограничава правото му на защита. Затова не е достатъчно контролният орган само да се позове на доказателствата – изброените пътни листове, но и да посочи с какви свои конкретни действия или с бездействие превозвачът не е организирал труда на водача така, че да спазва задължителната седмична почивка, която според разпоредбата на чл. 88 а, ал. 4 от З. за водачите, извършващи таксиметрови превози на пътници, е не по-малко от 36 последователни часа.
В обстоятелствената част на АУАН и НП липсва описана каквато и да било фактология- не е индивидуализиран дори таксиметровия автомобил, управляван от водача Г. Д. Д. –като марка, модел, регистрационен номер; не е посочено, че превозвачът е извършвал таксиметров превоз на пътници с участието на водача Д., въз основа на сключен с дружеството жалбоподател франчайз договор, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от З.; не е посочено какъв е бил размерът на седмичната почивка, който се установява от цитираните пътни листове, и съответно с колко часа същата е била нарушена.
По изложените съображения съдът приема, че съставения акт и издаденото НП не отговарят на изискванията на и и, което е абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като в него не е очертан предмета, който подлежи на доказване, респ. и на съдебен контрол. При положение, че самото словесно описание на нарушението е практически лишено от посочване ясно и в пълнота на конкретни факти, подлежащи на проверка в настоящото съдебно производство, се лишава на собствено и самостоятелно основание съдът от възможността пълноценно да реализира правомощията си по преценка законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице в случая, както и пълноценно да бъде реализирано правото му на защита.
Необходимо е да се уточни, че съдът не може да замести наказващия орган, като допълни липсващото му изявление по горните въпроси със свои фактически изводи. Ето защо, обжалваното НП следва да бъде отменено, като обсъждането на останалите въпросите, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява безпредметно.
Предвид изложените аргументи съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и неговата отмяна. В тази връзка се сочи обстоятелството, че начинът на организация на превозите в дружеството –жалбоподател е основан на франчайз договори, а не на трудово правни отношения с водачите на таксиметровите автомобил, което правело невъзможно управителят на дружеството да организира почивките на отделните водачи. Тъй като в случая между страните нямало трудово правно отношение с определяне на работно време, респ. работен график, не следвало управителя на дружеството да определя график на почивките на отделните водачи и да следи за спазването му.
В проведеното съдебно заседание по делото дружеството -жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Ч., който в дадения ход по същество пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, които се изразявали в непосочване на датата, мястото на извършване на нарушението, както и описание на самото изпълнително деяние. Сочи, че нарушението се изразявало в допустителство, което не можело да бъде извършено от страна на юридическо лице, а само от физическото такова, което го управлява или представлява.
Въззиваемата страна – Областен отдел "Автомобилна администрация" - С., редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството «О [фирма], ЕИК[ЕИК] притежава Удостоверение за регистрация за извършване таксиметров превоз на пътници № 06712/23.08.2005 г.
По повод на извършвана комплексна проверка на дейността на дружеството, на контролните органи на ОО "АА" – С. били представени изисканите за проверка документи, сред които пътните книжки на различни автомобили; включително и пътна книжка, серия ОК, № 0040901 на водача Г. Д. Д. с ЕГН [ЕГН]. След преглед на записите в посочената пътна книжка св. Л. Г. Л. - инспектор в ОО"АА" – С. установил, че не е спазвана задължителната седмична почивка от 36 непрекъснати последователни часа след шест двадесет и четири часови периода на управление. Същото се установило и от представените пътни листове № 025, 027, 029, 031, 0ЗЗ, 034, 035, от 01. 22 до 07.11.2017 г.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в констативен протокол за комплексна проверка от 17.04.2018 г., препис от който бил връчен срещу подпис на пълномощника на дружеството Л. Доинска.
В резултат на направените констатации св. Л. преценил, че е налице административно нарушение и съставил срещу юридическото лице «О [фирма], ЕИК[ЕИК], Акт за установяване на административно нарушение, серия А, с бл. № 251205/25.04.2018 г., затова, че превозвачът не е организирал труда на водача, така че да спазва задължителната седмична почивка от 36 непрекъснати последователни часа след шест двадесет и четири часови периода на управление, видно от пътни листове № 025, 027, 029, 031, 0ЗЗ, 034, 035, от 01. 22 до 07.11.2017 г. и от пътна книжка, серия ОК, № 0040901.
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 33, пр. 3 от Наредба № 34 на МТ/1999 г. във вр. чл. 88а, ал. 4 от З..
След запознаване със съдържанието на акта, препис от същия бил връчен на пълномощник на жалбоподателя, който го подписал без да обективира възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не е било депозирано възражение срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и без да се събират допълнителни доказателства било издадено атакуваното Наказателно постановление № 42-0001881 от 27.07.2018 г., с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 104, ал. 1 от З. дружеството –жалбоподател е санкционирано с имуществена санкция в размер на 1000 / хиляда/ лева.
Наказателното постановление било връчено срещу подпис на представител на жалбоподателя на 05.03.2019 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – констативен протокол от 17.04.2018 г., АУАН, серия А, с бл. № 251205/25.04.2018 г., пътна книжка, серия ОК, № 0040901/13.10.2017 г., пътни листове № 025, 027, 029, 031, 0ЗЗ, 034, 035, пълномощно, Заповед № РД -08-249/15.05.2015 г.; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля -актосъставител, от които в съвкупност със съставения констативен протокол за извършена комплексна проверка, се установяват времето и начина на извършване на проверката на дружеството-жалбоподател, както и направените фактически изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу акт от категорията на обжалваемите. Подадена е в преклузивния процесуален срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което същата е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията за този извод на съда са следните:
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно разпоредбите на чл. 48 и чл. 49 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от МТ, които кореспондират с разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвП, както и Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Спазени са сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
На следващо място, настоящият съдебен състав споделя изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка следва да се посочи, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП липсва фактическо описание на твърдяното нарушение, тъй като не са посочени дата и място на извършването му; както и с какво конкретно изпълнително деяние – действие или бездействие, се приема, че е осъществено. Тези факти са съществени елементи от обективна страна на нарушението, които определят предмета на доказване. Нарушителят има право да разбере в какво точно е обвинен, поради което липсата на описание за който да било от съставомерните елементи на нарушението съществено ограничава правото му на защита. Затова не е достатъчно контролният орган само да се позове на доказателствата – изброените пътни листове, но и да посочи с какви свои конкретни действия или с бездействие превозвачът не е организирал труда на водача така, че да спазва задължителната седмична почивка, която според разпоредбата на чл. 88 а, ал. 4 от З. за водачите, извършващи таксиметрови превози на пътници, е не по-малко от 36 последователни часа.
В обстоятелствената част на АУАН и НП липсва описана каквато и да било фактология- не е индивидуализиран дори таксиметровия автомобил, управляван от водача Г. Д. Д. –като марка, модел, регистрационен номер; не е посочено, че превозвачът е извършвал таксиметров превоз на пътници с участието на водача Д., въз основа на сключен с дружеството жалбоподател франчайз договор, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от З.; не е посочено какъв е бил размерът на седмичната почивка, който се установява от цитираните пътни листове, и съответно с колко часа същата е била нарушена.
По изложените съображения съдът приема, че съставения акт и издаденото НП не отговарят на изискванията на и и, което е абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като в него не е очертан предмета, който подлежи на доказване, респ. и на съдебен контрол. При положение, че самото словесно описание на нарушението е практически лишено от посочване ясно и в пълнота на конкретни факти, подлежащи на проверка в настоящото съдебно производство, се лишава на собствено и самостоятелно основание съдът от възможността пълноценно да реализира правомощията си по преценка законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице в случая, както и пълноценно да бъде реализирано правото му на защита.
Необходимо е да се уточни, че съдът не може да замести наказващия орган, като допълни липсващото му изявление по горните въпроси със свои фактически изводи. Ето защо, обжалваното НП следва да бъде отменено, като обсъждането на останалите въпросите, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява безпредметно.
Предвид изложените аргументи съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Глобиха ме за без колан и че бях в настрещното при наличие на остров
На 14.11.2016 г. около 23: 40 ч. жалбоподателят О. Ч управлявал лек автомобил марка "Ауди", модел "А6" с рег. [рег. номер на МПС], негова собственост, в [населено място] по [улица]с посока на движение от бул. Н. Г. към бул. Д. Ц., като не бил поставил обезопасителния колан за водача, с какъвто бил оборудван автомобилът. В тази пътна отсечка бул. Г. М. Д. бил с четири пътни ленти, по две ленти за движение във всяка посока, но водачът управлявал автомобила в лента за насрещно движение, независимо, че в тази отсечка между платната за движение имало и разделителен остров. Това било забелязано от св. И. Х., който се намирал на бул. Г. М. Д., срещу [жилищен адрес] поради което и жалбоподателят бил спрян от св. И. Л. Х. – младши автоконтрольор при ОПП – СДВР на посоченото място. При проверката същият констатирал, че водачът не е поставил колана си, като след преглед на документите на водача установил, че жалбоподателят му представя фиш за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане по чл. 190, ал. 3 от закона, а именно фиш с № 997634 от 15.08.2015 г. на стойност 100 лева. Св. Х. иззел СУМПС на водача Чепреганов, както и фиша, който обаче не е приложен по делото.
При така установените факти, на същата дата – 14.11.2016 г. бил съставен АУАН № 447753 от свидетеля Х. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 и чл. 157, ал. 8 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел – очевидец, което се установява от положените от тях подписи. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който не изложил писмени възражения срещу акта, включително и в последствие в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В акта нарушението по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП било описано по следния начин – "Не е изпълнил задължението си да заплати фиш серия К № 997634 от 15.08.2015 г. на стойност 100 лева".
При идентичност на първите две описани нарушения и тяхната правна квалификация на 29.12.2016 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от заместник-началник отдел "Пътна полиция" при СДВР. Относно третото нарушение, което отново било квалифицирано по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, същото словесно било описано по следния начин – "Не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП", а от правна страна – като носене на връчено НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане, но без в НП да се посочва номера и вида на документа, кога е влязъл в сила и т. н.
Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 25.04.2018 г., което е удостоверено с неговия подпис. Жалбата срещу НП е депозирана на същия ден.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Х. и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е възприел извършването на нарушенията, за които е съставил и процесния АУАН, като несъмнено е установена и самоличността на водача на автомобила по представените от него лични документи. Св. Х. е категоричен, че е възприел как автомобилът се движи в насрещните ленти за движение, като дори си спомня, че в този пътен участък, двете платна са разделени и от остров, които е бил заобиколен от водача. Свидетелят потвърждава и обстоятелството, че водачът не е бил сложил обезопасителен колан, а автомобилът му е бил оборудван със същия. Издаването на фиш с посочения в АУАН номер и стойност се потвърждава и от справката – картон на водача, от която се установяват и множеството нарушения на ЗДвП, за които е бил санкциониран жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. В този смисъл съдът взе предвид Решение на Конституционния съд на Република България № 1 от 09.03.2012 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 189, ал. 13 ЗДвП, както и влязлото в сила на 09.10.2012 г. изменение на ЗАНН, с което е отменен чл. 59, ал. 3.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила за последното вменено на жалбоподателя нарушение.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 8 наказателни постановления могат да бъдат издавани от зам. -началника на отдел "Пътна полиция" в СДВР. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят нарушенията и да наложат за тях административно наказание.
За нарушението по чл. 183, ал. 2, т. 2, вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП "На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено..., когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение. " В случая несъмнено от показанията на св. Х. се установява, че пътното платно на бул. Г. М. Д. е имало четири ленти, по две за всяка посока на движение, но въпреки това жалбоподателят се е движил със собствения си автомобил в лента за насрещно движение, като дори е преминал от другата страна на разделителен остров.
За нарушаването на забраната по чл. 16, ал. 1, т. 3 от закона, към момента на извършване на деянието, в чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е предвидена глоба в абсолютно установен размер от 20 лева, доколкото нарушението представлява нарушаване на правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите - жалбоподателят е осъзнавал конкретната пътна обстановка и наличието на четири ленти за движение, по две за всяка посока, разделени и от остров, но въпреки това е предпочел да навлезе в насрещните ленти за движение.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран размер /20 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.
За нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7 вр. чл. 137а, ал. 1 ЗДвП:
Чл. 137а, ал. 1 ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За нарушаването на това задължение от водача чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от закона предвижда наказание глоба от 50 лева.
Установява се, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила. Не са налице никакви доказателства по делото в противоположен смисъл, нито че жалбоподателят попада сред категориите лица, изрично изброени в ал. 2 на същия текст. По този начин, съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите - жалбоподателят е съзнавал задължението си да използва монтирания в автомобила предпазен колан, но въпреки това не е изпълнил същото като е управлявал МПС без да си сложи колана.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.
За така констатираните извършени две нарушения на чл. 137а, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съдът прецени, че не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същите разкриват типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид. Освен това съдът взе предвид и справката-картон на водача, според която жалбоподателят е бил многократно санкциониран за разнообразни нарушения на ЗДвП, които го характеризират като водач на МПС с повишена обществена опасност.
За нарушението по чл. 185, вр. чл. 157, ал. 8 от ЗДВП
В НП е посочено, че водачът носи НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане, както и в словесното описание на нарушението е посочено единствено, че водачът не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като по този начин постановлението е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са посочени данни, идентифициращи НП и датата на съставянето му, дали същото е влязло в сила и т. н.. В случая административнонаказващият орган се е задоволил с бланкетно изписване на текста от закона, което е крайно недостатъчно да обоснове налагането на административно наказание. Описанието на нарушението от фактическа страна е непълно и не дава възможност съдът да направи преценка дали с деянието действително е нарушена цитираната в НП законова разпоредба.
Със съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният талон на автомобила се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 - заплащане на наложената глоба. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му, като след издаване на НП същото изпълнява тази функция. Съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване. А в разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, посочена от наказващия орган като нарушена, е предвидено, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.
Но в случая следва да се подчертае и липсата на доказателства по делото изобщо да е било извършено така описаното в НП нарушение. В АУАН е посочено, че водачът не е заплатил задълженията си по издаден му фиш на 15.08.2015 г., а не по влязло в сила НП. В акта са посочени и индивидуализиращи белези на този фиш, но като не е сторил същото и при издаването на НП, наказващият орган е допуснал грубо нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като дори е посочил и погрешно, че водачът е санкциониран в НП, а не с фиш. Това разминаване между описанието на нарушението в АУАН и в НП също представлява съществено процесуално нарушение, както и противоречивото описание на нарушението в процесно
Описанието на административното нарушение в обстоятелствената част на обжалваното НП - "не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП", по никакъв начин не описва нарушението от фактическа страна, което отнема възможността на жалбоподателя да разбере параметрите на претендираната спрямо него отговорност, съответно да упражни реципрочното си право на защита по отношение на предприетите спрямо него рестриктивни действия от административните органи. Поради това съдът приема, липсва еднозначна и ясна квалификация на вмененото във вина поведение, както изисква чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН (респективно – чл. 42, т. 5 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН), доколкото поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, но му се търси отговорност за неизпълнение на задължения по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на съдържанието на посочените разпоредби, съдът намира, че по никакъв начин неизпълнението на задължението за заплащане на глобата не би могло да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, която се отнася до начина на заместване на отнетия контролен талон. Това допуснато нарушение също се явява основание за отмяна на обжалваното НП по отношение на последното нарушение.
Поради допуснатите съществени процесуални нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при съставяне на НП, то следва да бъде отменено досежно третото вменено на жалбоподателя нарушение. Този извод прави безпредметно обсъждането на въпросите по същество – извършено ли е нарушение, виновно ли е извършено, правилно ли е индивидуализирано наказанието и др.
При така установените факти, на същата дата – 14.11.2016 г. бил съставен АУАН № 447753 от свидетеля Х. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 и чл. 157, ал. 8 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел – очевидец, което се установява от положените от тях подписи. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който не изложил писмени възражения срещу акта, включително и в последствие в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В акта нарушението по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП било описано по следния начин – "Не е изпълнил задължението си да заплати фиш серия К № 997634 от 15.08.2015 г. на стойност 100 лева".
При идентичност на първите две описани нарушения и тяхната правна квалификация на 29.12.2016 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от заместник-началник отдел "Пътна полиция" при СДВР. Относно третото нарушение, което отново било квалифицирано по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, същото словесно било описано по следния начин – "Не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП", а от правна страна – като носене на връчено НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане, но без в НП да се посочва номера и вида на документа, кога е влязъл в сила и т. н.
Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 25.04.2018 г., което е удостоверено с неговия подпис. Жалбата срещу НП е депозирана на същия ден.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Х. и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е възприел извършването на нарушенията, за които е съставил и процесния АУАН, като несъмнено е установена и самоличността на водача на автомобила по представените от него лични документи. Св. Х. е категоричен, че е възприел как автомобилът се движи в насрещните ленти за движение, като дори си спомня, че в този пътен участък, двете платна са разделени и от остров, които е бил заобиколен от водача. Свидетелят потвърждава и обстоятелството, че водачът не е бил сложил обезопасителен колан, а автомобилът му е бил оборудван със същия. Издаването на фиш с посочения в АУАН номер и стойност се потвърждава и от справката – картон на водача, от която се установяват и множеството нарушения на ЗДвП, за които е бил санкциониран жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. В този смисъл съдът взе предвид Решение на Конституционния съд на Република България № 1 от 09.03.2012 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 189, ал. 13 ЗДвП, както и влязлото в сила на 09.10.2012 г. изменение на ЗАНН, с което е отменен чл. 59, ал. 3.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила за последното вменено на жалбоподателя нарушение.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 8 наказателни постановления могат да бъдат издавани от зам. -началника на отдел "Пътна полиция" в СДВР. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят нарушенията и да наложат за тях административно наказание.
За нарушението по чл. 183, ал. 2, т. 2, вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП "На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено..., когато платното за движение има четири и повече пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение. " В случая несъмнено от показанията на св. Х. се установява, че пътното платно на бул. Г. М. Д. е имало четири ленти, по две за всяка посока на движение, но въпреки това жалбоподателят се е движил със собствения си автомобил в лента за насрещно движение, като дори е преминал от другата страна на разделителен остров.
За нарушаването на забраната по чл. 16, ал. 1, т. 3 от закона, към момента на извършване на деянието, в чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е предвидена глоба в абсолютно установен размер от 20 лева, доколкото нарушението представлява нарушаване на правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за движение.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите - жалбоподателят е осъзнавал конкретната пътна обстановка и наличието на четири ленти за движение, по две за всяка посока, разделени и от остров, но въпреки това е предпочел да навлезе в насрещните ленти за движение.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран размер /20 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.
За нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7 вр. чл. 137а, ал. 1 ЗДвП:
Чл. 137а, ал. 1 ЗДвП задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. За нарушаването на това задължение от водача чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от закона предвижда наказание глоба от 50 лева.
Установява се, че жалбоподателят е управлявал автомобила без поставен колан, с какъвто е бил оборудван автомобила. Не са налице никакви доказателства по делото в противоположен смисъл, нито че жалбоподателят попада сред категориите лица, изрично изброени в ал. 2 на същия текст. По този начин, съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите - жалбоподателят е съзнавал задължението си да използва монтирания в автомобила предпазен колан, но въпреки това не е изпълнил същото като е управлявал МПС без да си сложи колана.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран размер /50 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.
За така констатираните извършени две нарушения на чл. 137а, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съдът прецени, че не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същите разкриват типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид. Освен това съдът взе предвид и справката-картон на водача, според която жалбоподателят е бил многократно санкциониран за разнообразни нарушения на ЗДвП, които го характеризират като водач на МПС с повишена обществена опасност.
За нарушението по чл. 185, вр. чл. 157, ал. 8 от ЗДВП
В НП е посочено, че водачът носи НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане, както и в словесното описание на нарушението е посочено единствено, че водачът не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като по този начин постановлението е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като не са посочени данни, идентифициращи НП и датата на съставянето му, дали същото е влязло в сила и т. н.. В случая административнонаказващият орган се е задоволил с бланкетно изписване на текста от закона, което е крайно недостатъчно да обоснове налагането на административно наказание. Описанието на нарушението от фактическа страна е непълно и не дава възможност съдът да направи преценка дали с деянието действително е нарушена цитираната в НП законова разпоредба.
Със съставяне на акт за нарушение по ЗДвП контролният талон на автомобила се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 - заплащане на наложената глоба. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му, като след издаване на НП същото изпълнява тази функция. Съгласно чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване. А в разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, посочена от наказващия орган като нарушена, е предвидено, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване.
Но в случая следва да се подчертае и липсата на доказателства по делото изобщо да е било извършено така описаното в НП нарушение. В АУАН е посочено, че водачът не е заплатил задълженията си по издаден му фиш на 15.08.2015 г., а не по влязло в сила НП. В акта са посочени и индивидуализиращи белези на този фиш, но като не е сторил същото и при издаването на НП, наказващият орган е допуснал грубо нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като дори е посочил и погрешно, че водачът е санкциониран в НП, а не с фиш. Това разминаване между описанието на нарушението в АУАН и в НП също представлява съществено процесуално нарушение, както и противоречивото описание на нарушението в процесно
Описанието на административното нарушение в обстоятелствената част на обжалваното НП - "не е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП", по никакъв начин не описва нарушението от фактическа страна, което отнема възможността на жалбоподателя да разбере параметрите на претендираната спрямо него отговорност, съответно да упражни реципрочното си право на защита по отношение на предприетите спрямо него рестриктивни действия от административните органи. Поради това съдът приема, липсва еднозначна и ясна квалификация на вмененото във вина поведение, както изисква чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН (респективно – чл. 42, т. 5 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН), доколкото поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, но му се търси отговорност за неизпълнение на задължения по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. С оглед на съдържанието на посочените разпоредби, съдът намира, че по никакъв начин неизпълнението на задължението за заплащане на глобата не би могло да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, която се отнася до начина на заместване на отнетия контролен талон. Това допуснато нарушение също се явява основание за отмяна на обжалваното НП по отношение на последното нарушение.
Поради допуснатите съществени процесуални нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН при съставяне на НП, то следва да бъде отменено досежно третото вменено на жалбоподателя нарушение. Този извод прави безпредметно обсъждането на въпросите по същество – извършено ли е нарушение, виновно ли е извършено, правилно ли е индивидуализирано наказанието и др.
Глобиха ме че при преминаване покрай паркирал автомобил му счупих страничното огеледало
На 24.03.2017 г. около 11, 25 часа в [населено място], на [улица]автомобил "Тойота Л. крузър 120" с рег. [рег. номер на МПС] се движил по самостоятелното платно с посока на движение от [улица]към [улица]и до № 125 настъпило пътно транспортно произшествие с паркирания лек автомобил "Фолксваген" рег. [рег. номер на МПС], като автомобилът "Тойота" ударил ляво странично огледало на автомобила "Фолксваген", което счупил, а водача на автомобил "Тойота Л. крузър 120" с рег. [рег. номер на МПС] напуснал мястото на произшествието без да изпълни задълженията си като участник в пътно транспортно произшествие.
За изложеното е съставен акт за установяване на административно нарушение от 31.05.2017 г. за това, че жалбоподателят поради слаб контрол станал причина за пътно транспортно произшествие с паркирания лек автомобил "Фолксваген", след което без да уведоми органите на МВР напуснал същото.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва от административно-наказателната преписка, съдържаща акта за установяване на административно нарушение от 31.05.2017 г., възражение срещу акта, докладна записка от 24.03.2017 г., обяснение от А. Н. П., декларация от същия от 02.03.2017 г., декларация от В. В. М., справка за собственост на лек автомобил рег. [рег. номер на МПС], протокол за пътно транспортно произшествие от 24.03.2017 г., скица към същия, Заповед № 8121к-3495/02.09.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България и показанията на свидетелите В. В. М. и С. В. М..
Свидетелят М. е съставил протокола за пътно транспортно произшествие, като след предявяването му е заявил, че не си е спомнил за случая. Посочва, че съставил протокола по сведение на водача, останал на място. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, като описващи реда за съставяне на протоколите за пътно транспортно произшествие, като намира че същите не са информативни за обстоятелствата по настъпването му.
Свидетелката М. описва механизма на настъпване на произшествието, като посочва, че била спряла в локалното платно на [улица]пред [община], а автомобилът удари огледалото и?, вероятно с двата калника последователно, което огледало се огънало и се счупило. Автомобилът не спрял, въпреки подадения от нея сигнал. След това свидетелката записала номера на автомобила и подала сигнал на тел. 112. Твърди, че не видяла водача на автомобила, за който автомобил си спомня, че бил черен на цвят. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката М., като логични и непротиворечиви, кореспондиращи си с твърденията и?, изложени в декларацията и? и справката с регистрационни данни на автомобила относно цвета му. Показанията и? кореспондират и с описанието на нарушението в протокола за пътно транспортно произшествие и скицата към същия, в които в графичен вид е изобразен механизма на настъпване на произшествието.
Отбелязаната от жалбоподателя поправка на датата, на която е подаден сигнала от 23-ти, на 24-ти март 2017 г. в ръкописния текст на сигнала кореспондира с датата на съставяне на протокола за пътно транспортно произшествие и скицата към същия, поради което съдът намира че е резултат на грешка от страна на свидетелката М., което не дискредитира показанията и?. Дописването на цвета на автомобила в декларацията с ръкописен текст също не внася съмнения в показанията и?, тъй като свидетеля е категорична пред съда именно за цвета му, а самото дописване явно се дължи на открита непълнота. Съдът не открива твърдяната неточност в сигнала на жалбоподателката относно номера на автомобила, причинил щетата. Разликата в часовете на извършеното нарушение в сигнала на жалбоподателката и скицата към протокола за пътно транспортно произшествие е незначителна – пет минути, за което не оказва влияние върху преценката на съда за достоверност на показанията и?.
Свидетелката логично обяснява механизма на нанасяне на щетата с два последователни удари от калниците на джипа, преминал до нейния автомобил, поради което възраженията за несъответно обяснение с нанесен удар с огледало не са относими.
Като свидетели са разпитани и А. П. С. и С. С. С., чиито показания противоречат на твърденията на свидетелката М., за което съдът не ги кредитира.
Според свидетеля С., същият провел разговор с жалбоподателя на 24.03.2017 г. сутринта в 09, 30 часа в [населено място], след като жалбоподателят се върнал от санаториум. Жалбоподателят му заявил, че имал среща с кмета. Следобед жалбоподателят отново посетил строителния обект с автомобила си "Тойота Л. крузър" рег. №РА 3000.
Свидетелят С. посочва, че жалбоподателят посетил строителния обект в 10, 30 часа, след което отишли на обяд, който продължил до 13, 30 часа. твърди, че управлявал въпросния автомобил.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите С. и С., тъй като същите противоречат на показанията на свидетелката М., другият участник в произшествието, а свидетелката правилно е посочила и цвета на автомобила, който ощетил нейния автомобил, съответстващ на регистрационния му номер.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – наказаният жалбоподател, срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на обжалването му. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
Компетентността на административно наказващият орган се установява от т. 2, 6 от Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, съответно Заповед № 8121к-3495/02.09.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, удостоверяваща компетентността на административно наказващият орган като заместник началник ОПП СДВР. Актосъставителят е съставил акта за установяване на административно нарушение в кръга на компетенциите си съгласно въпросната заповед.
Актът за установяване на административно нарушение от 31.05.2017 г. е съставен в присъствието на двама свидетели при съставянето му и нарушителя, комуто е надлежно предявен и връчен на същата дата. Срещу акта е постъпило възражение с доводи, аналогични на изложените в жалбата.
Актът е съставен на 31.05.2017 г. в тримесечния срок от извършването на деянието, за което съдът не намира нарушения на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление от 30.11.2017 г. е съставено в шестмесечния срок на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Както правилно сочи жалбоподателя, нито свидетелите по акта, нито актосъставителя се явява очевидец или лице, което е установило нарушението. Изложеното не представлява нарушение на административно производствените правила, след като акта за установяване на административно нарушение е съставен при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение водачът на пътното превозно средство непрекъснато да контролира същото по време на управлението му. Съдът не намира за основателни възраженията за непълнота на описанието на нарушението относно начина на настъпване на пътно транспортното произшествие, съответно в какво се изразявала настъпилата щета. В наказателното постановление е посочено "... поради недостатъчен контрол в/у а-ла става причина за ПТП с паркирания л. а.... " По такъв начин е описано нарушението и в акта за установяване на административно нарушение. Преди това е посочено направлението на движението на автомобила "Тойота" и наличието на паркиран автомобил "Фолксваген" с техните регистрационни номера. Така описано нарушението се явява достатъчно подробно, за да се даде възможност да се реализира правото на защита. Посочването на това, в какво се изразявала щетата върху автомобила, не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление. Макар щетата да представлява съставомерен елемент според § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, като "повреда на пътно превозно средство", представляваща събитие, възникнало в процеса на движението на моторно превозно средство, описанието на нарушението дава ясна представа за настъпването на щета върху автомобила "Фолксваген" именно във връзка с управлението на моторното превозно средство "Тойота". В случая не става въпрос за промяна в направлението на пътя, наличие на пътни знаци или други съществени обстоятелства, които биха могли да окажат решаващо значение върху поведението на пътя на водачите на автомобилите, участващи в произшествието, а за непосочване на детайли от фактическата обстановка, които не са съществени за задълженията на водачите.
От показанията на свидетелката М. се установява липсата на видима причина, поради която водача на автомобила "Тойота" е причинил произшествието, поради което единственото логично обяснение за причината за същото се явява загуба на контрола върху автомобила от водача му.
С оглед показанията на свидетелката М. и описаната щета в протокола за пътно транспортно произшествие, съставен при посещение на органите на МВР на място и след придобиване на същите на впечатления от увредения автомобил, се доказва, че водача на автомобила на жалбоподателя при посочените в наказателното постановление условия е изгубил контрол върху автомобила и с това причинил пътно транспортно произшествие, с което увредил автомобила на свидетелката М., като нанесъл щета върху лявото му огледало, както е посочено в протокола за пътно транспортно произшествие. С изложеното се доказва от обективна страна извършването на нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено по непредпазливост, при липса на доказателства за умишленото му извършване.
Тъй като нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП не е предвидено изрично като елемент от състава на административнонаказателна разпоредба в ЗДвП, то същото попада в субсидиарната административно наказателна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП.
В състава на разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в абсолютноопределен размер от двадесет лева. Поради изложеното правилно административно наказващият орган е наложил административното наказание в предвидения му размер. С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта му относно наложеното административно наказание на осн. чл. 185 от ЗДвП.
След като управителят на дружеството [фирма], собственик на автомобила "Тойота Л. крузър 120" с рег. [рег. номер на МПС] жалбоподателят П. е потвърдил в декларацията си по чл. 188 от ЗДвП, че на 23/24.03.2017 г. е управлявал въпросния автомобил, то правилно на осн. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП именно на него е наложено въпросното административно наказание.
Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта му относно наложеното административно наказание на осн. чл. 185 от ЗДвП.
Съдът намира, че и второто нарушение не е описано достатъчно ясно, за да се осъществи правото на защита. Общо е посочено, че водачът напуснал "мястото на ПТП без да изпълни задълженията си като участник в пътно транспортно произшествие". След това е направена цифрова правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. За да бъде квалифицирано правно цифрово нарушението, следва да е изписано словесно, което не е сторено. В разпоредбата на 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидена хипотеза на произшествие, при което са настъпили само имуществени вреди. В трите хипотези са предвидени различни задължения – по б. "а" за оказване съдействие за установяване на вредите от произшествието; по б. "б" за попълване на двустранен констативен протокол за произшествието при наличие на съгласие между страните в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него; по б. "в" при липса на такова съгласие да не напускат произшествието и да уведомят съответната служба за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието и да изпълняват указанията им.
След като не е описано словесно кое от тези задължения не е изпълнено, то административнонаказателното обвинение не е ясно формулирано. Освен изложеното цифровата правна квалификация също е непълна, след като не е посочена по коя буква на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП се квалифицира нарушението. Тези нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН също съществено засягат правото на защита и представляват основание за отмяна на наказателното постановление в обсъжданата му част относно наложените административни наказания на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
За изложеното е съставен акт за установяване на административно нарушение от 31.05.2017 г. за това, че жалбоподателят поради слаб контрол станал причина за пътно транспортно произшествие с паркирания лек автомобил "Фолксваген", след което без да уведоми органите на МВР напуснал същото.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва от административно-наказателната преписка, съдържаща акта за установяване на административно нарушение от 31.05.2017 г., възражение срещу акта, докладна записка от 24.03.2017 г., обяснение от А. Н. П., декларация от същия от 02.03.2017 г., декларация от В. В. М., справка за собственост на лек автомобил рег. [рег. номер на МПС], протокол за пътно транспортно произшествие от 24.03.2017 г., скица към същия, Заповед № 8121к-3495/02.09.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България и показанията на свидетелите В. В. М. и С. В. М..
Свидетелят М. е съставил протокола за пътно транспортно произшествие, като след предявяването му е заявил, че не си е спомнил за случая. Посочва, че съставил протокола по сведение на водача, останал на място. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, като описващи реда за съставяне на протоколите за пътно транспортно произшествие, като намира че същите не са информативни за обстоятелствата по настъпването му.
Свидетелката М. описва механизма на настъпване на произшествието, като посочва, че била спряла в локалното платно на [улица]пред [община], а автомобилът удари огледалото и?, вероятно с двата калника последователно, което огледало се огънало и се счупило. Автомобилът не спрял, въпреки подадения от нея сигнал. След това свидетелката записала номера на автомобила и подала сигнал на тел. 112. Твърди, че не видяла водача на автомобила, за който автомобил си спомня, че бил черен на цвят. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката М., като логични и непротиворечиви, кореспондиращи си с твърденията и?, изложени в декларацията и? и справката с регистрационни данни на автомобила относно цвета му. Показанията и? кореспондират и с описанието на нарушението в протокола за пътно транспортно произшествие и скицата към същия, в които в графичен вид е изобразен механизма на настъпване на произшествието.
Отбелязаната от жалбоподателя поправка на датата, на която е подаден сигнала от 23-ти, на 24-ти март 2017 г. в ръкописния текст на сигнала кореспондира с датата на съставяне на протокола за пътно транспортно произшествие и скицата към същия, поради което съдът намира че е резултат на грешка от страна на свидетелката М., което не дискредитира показанията и?. Дописването на цвета на автомобила в декларацията с ръкописен текст също не внася съмнения в показанията и?, тъй като свидетеля е категорична пред съда именно за цвета му, а самото дописване явно се дължи на открита непълнота. Съдът не открива твърдяната неточност в сигнала на жалбоподателката относно номера на автомобила, причинил щетата. Разликата в часовете на извършеното нарушение в сигнала на жалбоподателката и скицата към протокола за пътно транспортно произшествие е незначителна – пет минути, за което не оказва влияние върху преценката на съда за достоверност на показанията и?.
Свидетелката логично обяснява механизма на нанасяне на щетата с два последователни удари от калниците на джипа, преминал до нейния автомобил, поради което възраженията за несъответно обяснение с нанесен удар с огледало не са относими.
Като свидетели са разпитани и А. П. С. и С. С. С., чиито показания противоречат на твърденията на свидетелката М., за което съдът не ги кредитира.
Според свидетеля С., същият провел разговор с жалбоподателя на 24.03.2017 г. сутринта в 09, 30 часа в [населено място], след като жалбоподателят се върнал от санаториум. Жалбоподателят му заявил, че имал среща с кмета. Следобед жалбоподателят отново посетил строителния обект с автомобила си "Тойота Л. крузър" рег. №РА 3000.
Свидетелят С. посочва, че жалбоподателят посетил строителния обект в 10, 30 часа, след което отишли на обяд, който продължил до 13, 30 часа. твърди, че управлявал въпросния автомобил.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите С. и С., тъй като същите противоречат на показанията на свидетелката М., другият участник в произшествието, а свидетелката правилно е посочила и цвета на автомобила, който ощетил нейния автомобил, съответстващ на регистрационния му номер.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – наказаният жалбоподател, срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на обжалването му. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
Компетентността на административно наказващият орган се установява от т. 2, 6 от Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, съответно Заповед № 8121к-3495/02.09.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, удостоверяваща компетентността на административно наказващият орган като заместник началник ОПП СДВР. Актосъставителят е съставил акта за установяване на административно нарушение в кръга на компетенциите си съгласно въпросната заповед.
Актът за установяване на административно нарушение от 31.05.2017 г. е съставен в присъствието на двама свидетели при съставянето му и нарушителя, комуто е надлежно предявен и връчен на същата дата. Срещу акта е постъпило възражение с доводи, аналогични на изложените в жалбата.
Актът е съставен на 31.05.2017 г. в тримесечния срок от извършването на деянието, за което съдът не намира нарушения на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление от 30.11.2017 г. е съставено в шестмесечния срок на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Както правилно сочи жалбоподателя, нито свидетелите по акта, нито актосъставителя се явява очевидец или лице, което е установило нарушението. Изложеното не представлява нарушение на административно производствените правила, след като акта за установяване на административно нарушение е съставен при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение водачът на пътното превозно средство непрекъснато да контролира същото по време на управлението му. Съдът не намира за основателни възраженията за непълнота на описанието на нарушението относно начина на настъпване на пътно транспортното произшествие, съответно в какво се изразявала настъпилата щета. В наказателното постановление е посочено "... поради недостатъчен контрол в/у а-ла става причина за ПТП с паркирания л. а.... " По такъв начин е описано нарушението и в акта за установяване на административно нарушение. Преди това е посочено направлението на движението на автомобила "Тойота" и наличието на паркиран автомобил "Фолксваген" с техните регистрационни номера. Така описано нарушението се явява достатъчно подробно, за да се даде възможност да се реализира правото на защита. Посочването на това, в какво се изразявала щетата върху автомобила, не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление. Макар щетата да представлява съставомерен елемент според § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, като "повреда на пътно превозно средство", представляваща събитие, възникнало в процеса на движението на моторно превозно средство, описанието на нарушението дава ясна представа за настъпването на щета върху автомобила "Фолксваген" именно във връзка с управлението на моторното превозно средство "Тойота". В случая не става въпрос за промяна в направлението на пътя, наличие на пътни знаци или други съществени обстоятелства, които биха могли да окажат решаващо значение върху поведението на пътя на водачите на автомобилите, участващи в произшествието, а за непосочване на детайли от фактическата обстановка, които не са съществени за задълженията на водачите.
От показанията на свидетелката М. се установява липсата на видима причина, поради която водача на автомобила "Тойота" е причинил произшествието, поради което единственото логично обяснение за причината за същото се явява загуба на контрола върху автомобила от водача му.
С оглед показанията на свидетелката М. и описаната щета в протокола за пътно транспортно произшествие, съставен при посещение на органите на МВР на място и след придобиване на същите на впечатления от увредения автомобил, се доказва, че водача на автомобила на жалбоподателя при посочените в наказателното постановление условия е изгубил контрол върху автомобила и с това причинил пътно транспортно произшествие, с което увредил автомобила на свидетелката М., като нанесъл щета върху лявото му огледало, както е посочено в протокола за пътно транспортно произшествие. С изложеното се доказва от обективна страна извършването на нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено по непредпазливост, при липса на доказателства за умишленото му извършване.
Тъй като нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП не е предвидено изрично като елемент от състава на административнонаказателна разпоредба в ЗДвП, то същото попада в субсидиарната административно наказателна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП.
В състава на разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в абсолютноопределен размер от двадесет лева. Поради изложеното правилно административно наказващият орган е наложил административното наказание в предвидения му размер. С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта му относно наложеното административно наказание на осн. чл. 185 от ЗДвП.
След като управителят на дружеството [фирма], собственик на автомобила "Тойота Л. крузър 120" с рег. [рег. номер на МПС] жалбоподателят П. е потвърдил в декларацията си по чл. 188 от ЗДвП, че на 23/24.03.2017 г. е управлявал въпросния автомобил, то правилно на осн. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП именно на него е наложено въпросното административно наказание.
Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта му относно наложеното административно наказание на осн. чл. 185 от ЗДвП.
Съдът намира, че и второто нарушение не е описано достатъчно ясно, за да се осъществи правото на защита. Общо е посочено, че водачът напуснал "мястото на ПТП без да изпълни задълженията си като участник в пътно транспортно произшествие". След това е направена цифрова правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. За да бъде квалифицирано правно цифрово нарушението, следва да е изписано словесно, което не е сторено. В разпоредбата на 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидена хипотеза на произшествие, при което са настъпили само имуществени вреди. В трите хипотези са предвидени различни задължения – по б. "а" за оказване съдействие за установяване на вредите от произшествието; по б. "б" за попълване на двустранен констативен протокол за произшествието при наличие на съгласие между страните в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него; по б. "в" при липса на такова съгласие да не напускат произшествието и да уведомят съответната служба за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието и да изпълняват указанията им.
След като не е описано словесно кое от тези задължения не е изпълнено, то административнонаказателното обвинение не е ясно формулирано. Освен изложеното цифровата правна квалификация също е непълна, след като не е посочена по коя буква на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП се квалифицира нарушението. Тези нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН също съществено засягат правото на защита и представляват основание за отмяна на наказателното постановление в обсъжданата му част относно наложените административни наказания на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Глобиха ме за ПТП че не пропусах при знах без предимство и блъснах товарен автомобил с предимство
На 29.08.2016 г. св. И. – полицай при ОПП – СДВР съставил срещу жалб. Г. АУАН № 723266 от същата дата, за това, че на 29.08.2016 г. около 08. 55ч. в [населено място], по ул. С. Д. с посока от [улица] управлява лек автомобил Фолксваген Пасат с ДК [рег. номер на МПС] и на кръстовището с бул. В. В. при наличие на пътен знак Б-2 непропуска и реализира леко ПТП с движещия се по път с предимство знак Б-3 товарен автомобил Волво с ДК [рег. номер на МПС]. Квалифицирани са фактите от контролния орган като такива по чл. 6, т. 1, чл. 13, ал. 1 чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като отстрани на съдържанието на акта е дописано, че водачката не представя контролен талон към СУМПС. Актът е подписан от жалбоподателката с възражение, че е изложена изцяло невярна фактическа обстановка, другото ППС било спряло за да ги пропусне, и като видяло, че не тръгват, тръгнало, отразила също че не и се дава възможност да изрази становище, както и че не е вярно написаното.
Свидетелят И. изискал декларации от водачите на ППС – жалб. Г. и св. Т., била съставена скица на местопроизшествието, издаден протокол за ПТП.
Въз основа на този АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН на 03.10.2016 г. било издадено Наказателно постановление № 16-4332-018128 от 03.10.2016 г. на ЗАМ. Началник група при ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва:
3. административно наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 1 от ЗДВП за административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДВП и
4. административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП за административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 то ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
На първо място съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесното НП по отношение на първото вменено нарушение.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, съгласно съставения АУАН за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДВП, съгласно който участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В същото време жалбоподателят е санкциониран по чл. 179, ал. 2 от ЗДВП, чиято разпоредба гласи: "Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Така приложена санкционната норма е неясна и в противоречие с приетото за установено от фактическа страна, респективно вменената правна квалификация на нарушението на правилата за движение, доколкото в случая не се касае за движение с несъобразена скорост или неспазване на дистанция, две от хипотезите на санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДВП. А ако АНО е приел, че се касае да причинено ПТП при нарушение на ал. 1 от същата разпоредба, то тогава е налице непълнота и неяснота, доколкото такава препратка не е посочена в квалификацията, а и ал. 1 съдържа 6 отделни хипотези на нарушения, някои от които в условията на алтернативност, поради и което липсата на коректно посочване на правната квалификация на нарушението и съответната коректна санкционна норма съществено ограничава правото на санкционираното лице да разбере какво нарушение е извършил, респективно да организира защитата си по него.
Независимо, че този порок е абсолютна предпоставка за отмяна на издаденото НП в тази му част, съдът намира, че следва да обсъди и въпроса по същество, налице ли е извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя.
От събраният доказателствен материал съдът намира, че се доказва по несъмнен и безспорен начин извършено нарушение на правилата за движение от страна на жалбоподателя, а именно, че при движение с управлявания от нея лек автомобил при наличие на пътен знак Б-2 "С.. Пропусни движещите се по пътя с предимство" не пропуска движещия се по пътя с предимство, обозначен със знак Б-3 товарен автомобил и реализира леко ПТП с материални щети.
Така съдът кредитира показанията на полицейските служители – актосъставителя И. и Х., които макар и да не са очевидци на настъпилото ПТП, което хипотетично и рядко се случва в такива ситуации, много ясно и последователно разясняват фактите, които непосредствено са възприели отивайки на местопроизшествието, а именно жалбоподателката, св. Т., водачът на товарния автомобил, св. Н. /майка на жалбоподателката/, вписана в АУАН като свидетел при съставяне на акта, конфликтната ситуация при установяване на механизма на настъпилото ПТП и съставянето на акта и протокола за ПТП. Показанията им са непротиворечиви, последователни и необорващи се от останалия доказателствен материал, поради и което съдът ги възприе и им се довери изцяло, във връзка с преценката, че именно жалбоподателката е виновния водач за настъпилото ПТП.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Н. в частта досежно механизма на настъпилото ПТП, доколкото самата тя заяви, че не е пряк свидетел на същото, а подробности по отношение на него е разбрала от дъщеря си - жалбоподателката Г., и доколкото същите не са нейни лични възприятия, то и съдът не ги анализира в детайли. В останалата си част по отношение на обстоятелството, че е присъствала при съставянето на акта и останалите документи съдът не намери основание да приеме, че са недостоверни, с оглед показанията на полицейските служители, които потвърждават, че действително е присъствала при тяхното отиване на място.
Съдът кредитира показанията на св. Т. по отношение факта, че същият е се е движел по път с предимство, имало е интензивен трафик и поток от автомобили, които са се движели бавно поради ремонт на пътя и кръстовището се е регулирало с пътни знаци, като при потеглянето му е пред него е излязъл автомобила на жалбоподателката, като се е стигнало до сблъсък с леки материални щети, които по товарния автомобил са били одраскана предна броня в дясно, а на автомобила на жалбоподателката врата и калник в лявата част. Показанията му са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от приложената скица, както и от установените увреждания и щети по ППС, участници в ПТП, поради и което възраженията на жалбоподателката, че не е виновна за осъщественото ПТП, като не е нарушила правилата за предимство са неоснователни. Според съда начина на осъществяване на настъпилото процесно ПТП е именно механизма който са приели контролните органи и наказващия такъв, като жалбоподателката отчитайки, че другия автомобил е товарен и се придвижва по-бавно, с оглед трафика и бавната скорост на движение на цялата колона е имала субективната увереност, че навлизайки в кърстовището би могла да премине през него в нарушение на знак Б-2 без последствия.
Съдът кредитира заключението на допусната съдебно-графическа експертиза по искане на жалбоподателката, за установяване на автора на подписа в протокол за ПТП участник 1, което е в насока, че не може да бъде определена идентификация на лицето, което е положило подписа, доколкото обекта на изследване се характеризира с ниска степен на обработеност, средна степен на свързаност, с щрихова траскрипция, състояща се от начален точковиден елемент, под който е изпълнен слабо видим вертикален щприх, поради лесната възпроизводимост и недостатъното количество и качество на отразените в него общи и частни почеркови признаци. Вещото лице е изготвило компетентно и професионално експертното заключение, но то не води категорично до несъмнен извод, че жалбоподателката не е положила подпис под протокола за ПТП, респективно същият не може да бъде ползван като годно доказателство. Действително жалб. Г. отрича да е подписвала процесния протокол за ПТП, но заключението на вещото лице е че не може да бъде извършена категорична идентификация на лицето, което е положило подписа, а не че не е подписано от жалбоподателката. И в тази връзка с оглед заключението, че подписа е с ниска сепен на обработеност и лесно възпроизводим, то с оглед конфликтната ситуация която е възникнала във връзка с установяване на механизма на настъпилото ПТП, респективно участието на всеки един от водачите в него, то съдът не може да изключи и вероятността жалбоподателката да е положила подписа по начин, който да постави под съмнение неговия автор.
По отношение на второто вменено нарушение, че същата не е носила контролен талон към СУМПС и не го е представила при поискване от контролните органи по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказващия орган неправилно е приложил материалния закон и е приел, че е налице извършено административно нарушени от страна на жалбоподателката Г., доколкото от доказателствата по делото се установява, че нарушението е несъставомерно от обективна страна.
От приложената документация изпратена от АНО, включително и разяснения на л. 99-100 от делото се установява, че издадените контролни талони на жалбоподателката № [ЕГН] от 21.06.2012 г. и № 5274891 от 19.01.2015 г. не са й били връчвани при връчване на СУМПС, поради съставени АУАН, по които има издадени НП, респективно същите се обжалват и няма данни за краен съдебен акт, като контролните талони се съхраняват в 02 група "Отчет на водачи на моторни превозни средства, 03 сектор "Административно обслужване при отдел "ПП"-СДВР. В този смисъл след като контролния талон се намира в службите за контрол на пътя, то и няма как жалбоподателката да представи същия при поискване на пътя при проверка от страна на контролните органи, тъй като обективно е в невъзможност да го носи в себе си, респективно да го представи при поискване.
Предвид изложените аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по отношение на първото нарушение и несъставомерност от обективна страна на второто вменено нарушение съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Свидетелят И. изискал декларации от водачите на ППС – жалб. Г. и св. Т., била съставена скица на местопроизшествието, издаден протокол за ПТП.
Въз основа на този АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН на 03.10.2016 г. било издадено Наказателно постановление № 16-4332-018128 от 03.10.2016 г. на ЗАМ. Началник група при ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания както следва:
3. административно наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 пр. 1 от ЗДВП за административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДВП и
4. административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП за административно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 то ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
На първо място съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесното НП по отношение на първото вменено нарушение.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, съгласно съставения АУАН за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДВП, съгласно който участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В същото време жалбоподателят е санкциониран по чл. 179, ал. 2 от ЗДВП, чиято разпоредба гласи: "Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Така приложена санкционната норма е неясна и в противоречие с приетото за установено от фактическа страна, респективно вменената правна квалификация на нарушението на правилата за движение, доколкото в случая не се касае за движение с несъобразена скорост или неспазване на дистанция, две от хипотезите на санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДВП. А ако АНО е приел, че се касае да причинено ПТП при нарушение на ал. 1 от същата разпоредба, то тогава е налице непълнота и неяснота, доколкото такава препратка не е посочена в квалификацията, а и ал. 1 съдържа 6 отделни хипотези на нарушения, някои от които в условията на алтернативност, поради и което липсата на коректно посочване на правната квалификация на нарушението и съответната коректна санкционна норма съществено ограничава правото на санкционираното лице да разбере какво нарушение е извършил, респективно да организира защитата си по него.
Независимо, че този порок е абсолютна предпоставка за отмяна на издаденото НП в тази му част, съдът намира, че следва да обсъди и въпроса по същество, налице ли е извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя.
От събраният доказателствен материал съдът намира, че се доказва по несъмнен и безспорен начин извършено нарушение на правилата за движение от страна на жалбоподателя, а именно, че при движение с управлявания от нея лек автомобил при наличие на пътен знак Б-2 "С.. Пропусни движещите се по пътя с предимство" не пропуска движещия се по пътя с предимство, обозначен със знак Б-3 товарен автомобил и реализира леко ПТП с материални щети.
Така съдът кредитира показанията на полицейските служители – актосъставителя И. и Х., които макар и да не са очевидци на настъпилото ПТП, което хипотетично и рядко се случва в такива ситуации, много ясно и последователно разясняват фактите, които непосредствено са възприели отивайки на местопроизшествието, а именно жалбоподателката, св. Т., водачът на товарния автомобил, св. Н. /майка на жалбоподателката/, вписана в АУАН като свидетел при съставяне на акта, конфликтната ситуация при установяване на механизма на настъпилото ПТП и съставянето на акта и протокола за ПТП. Показанията им са непротиворечиви, последователни и необорващи се от останалия доказателствен материал, поради и което съдът ги възприе и им се довери изцяло, във връзка с преценката, че именно жалбоподателката е виновния водач за настъпилото ПТП.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Н. в частта досежно механизма на настъпилото ПТП, доколкото самата тя заяви, че не е пряк свидетел на същото, а подробности по отношение на него е разбрала от дъщеря си - жалбоподателката Г., и доколкото същите не са нейни лични възприятия, то и съдът не ги анализира в детайли. В останалата си част по отношение на обстоятелството, че е присъствала при съставянето на акта и останалите документи съдът не намери основание да приеме, че са недостоверни, с оглед показанията на полицейските служители, които потвърждават, че действително е присъствала при тяхното отиване на място.
Съдът кредитира показанията на св. Т. по отношение факта, че същият е се е движел по път с предимство, имало е интензивен трафик и поток от автомобили, които са се движели бавно поради ремонт на пътя и кръстовището се е регулирало с пътни знаци, като при потеглянето му е пред него е излязъл автомобила на жалбоподателката, като се е стигнало до сблъсък с леки материални щети, които по товарния автомобил са били одраскана предна броня в дясно, а на автомобила на жалбоподателката врата и калник в лявата част. Показанията му са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от приложената скица, както и от установените увреждания и щети по ППС, участници в ПТП, поради и което възраженията на жалбоподателката, че не е виновна за осъщественото ПТП, като не е нарушила правилата за предимство са неоснователни. Според съда начина на осъществяване на настъпилото процесно ПТП е именно механизма който са приели контролните органи и наказващия такъв, като жалбоподателката отчитайки, че другия автомобил е товарен и се придвижва по-бавно, с оглед трафика и бавната скорост на движение на цялата колона е имала субективната увереност, че навлизайки в кърстовището би могла да премине през него в нарушение на знак Б-2 без последствия.
Съдът кредитира заключението на допусната съдебно-графическа експертиза по искане на жалбоподателката, за установяване на автора на подписа в протокол за ПТП участник 1, което е в насока, че не може да бъде определена идентификация на лицето, което е положило подписа, доколкото обекта на изследване се характеризира с ниска степен на обработеност, средна степен на свързаност, с щрихова траскрипция, състояща се от начален точковиден елемент, под който е изпълнен слабо видим вертикален щприх, поради лесната възпроизводимост и недостатъното количество и качество на отразените в него общи и частни почеркови признаци. Вещото лице е изготвило компетентно и професионално експертното заключение, но то не води категорично до несъмнен извод, че жалбоподателката не е положила подпис под протокола за ПТП, респективно същият не може да бъде ползван като годно доказателство. Действително жалб. Г. отрича да е подписвала процесния протокол за ПТП, но заключението на вещото лице е че не може да бъде извършена категорична идентификация на лицето, което е положило подписа, а не че не е подписано от жалбоподателката. И в тази връзка с оглед заключението, че подписа е с ниска сепен на обработеност и лесно възпроизводим, то с оглед конфликтната ситуация която е възникнала във връзка с установяване на механизма на настъпилото ПТП, респективно участието на всеки един от водачите в него, то съдът не може да изключи и вероятността жалбоподателката да е положила подписа по начин, който да постави под съмнение неговия автор.
По отношение на второто вменено нарушение, че същата не е носила контролен талон към СУМПС и не го е представила при поискване от контролните органи по смисъла на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП наказващия орган неправилно е приложил материалния закон и е приел, че е налице извършено административно нарушени от страна на жалбоподателката Г., доколкото от доказателствата по делото се установява, че нарушението е несъставомерно от обективна страна.
От приложената документация изпратена от АНО, включително и разяснения на л. 99-100 от делото се установява, че издадените контролни талони на жалбоподателката № [ЕГН] от 21.06.2012 г. и № 5274891 от 19.01.2015 г. не са й били връчвани при връчване на СУМПС, поради съставени АУАН, по които има издадени НП, респективно същите се обжалват и няма данни за краен съдебен акт, като контролните талони се съхраняват в 02 група "Отчет на водачи на моторни превозни средства, 03 сектор "Административно обслужване при отдел "ПП"-СДВР. В този смисъл след като контролния талон се намира в службите за контрол на пътя, то и няма как жалбоподателката да представи същия при поискване на пътя при проверка от страна на контролните органи, тъй като обективно е в невъзможност да го носи в себе си, респективно да го представи при поискване.
Предвид изложените аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по отношение на първото нарушение и несъставомерност от обективна страна на второто вменено нарушение съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Глобиха ме за ПТП при съприкосновение на джантите и гумите на автомобила му с бордюр в дясно от пътното платно
На 30.01.2018 г. около 21, 15 часа в [населено място] по [улица]М. Й. Х. управлявал лек автомобил "БМВ" с рег. [рег. номер на МПС] с посока на движение от "Софийски зоопарк" към [улица]и пред бензиностанция "Петрол" реализирал пътно транспортно произшествие при неизяснени обстоятелства, при което настъпило съприкосновение на джантите и гумите на автомобила му с бордюр в дясно от пътното платно. За изложеното е съставен акт за установяване на административно нарушение от 30.01.2018 г. за това, че при посочените условия поради несъобразена скорост с интензивността на движението жалбоподателят реализирал пътно транспортно произшествие в бордюр дясно на платното за движение.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва от административно-наказателната преписка, съдържаща акта за установяване на административно нарушение от 30.01.2018 г., декларация от М. Й. Х., Протокол за пътно транспортно произшествие от 30.01.2018 г., Заповед № 8121з-953/21.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, удостоверение рег. № 513р-78256/17.09.2018 г. на СДВР и показанията на свидетеля К. А. Л., служител на ОПП СДВР.
Свидетелят Л. не си е спомнил за случая и след предявяването му на акта за установяване на административно нарушение и протокола за пътно транспортно произшествие. Същият е потвърдил качеството си на свидетел по акта. Съдът дава вяра на последното твърдение, с оглед посочването на свидетеля Л. в това качество в акта за установяване на административно нарушение, но намира, че показанията му не са информативни за настъпилото произшествие.
В декларацията си жалбоподателят твърди, че произшествието е настъпило поради това, че предприел маневра за избягване на насрещно движещ се автомобил, който навлязъл в неговото платно за движение. Продължил движението си, без да подозира, че имало щета по автомобила, а именно били ударени предна и задна гума и джанта, като имало видими кривини по джантите. В протокола за пътно транспортно произшествие е отразено направлението на движение на автомобила и съприкосновението с бордюра от вътрешната страна на завоя вдясно. В същия не е отразено насрещно движещо се моторно превозно средство.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – наказания жалбоподател срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на обжалването му, поради което разглеждането и? е допустимо.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
В т. 2. 11 от Заповед № 8121з-953/21.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи и съгласно удостоверение рег. № 513р-78256/17.09.2018 г. на СДВР се установява компетентността на административнонаказващия орган – т. 2. 10, като началник група "Административно-наказателна дейност" 03 сектор "Административно обслужване" ОПП СДВР. Компетентността на актосъставителя се установява от същата.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел при установяването на нарушението. Срещу акта не е постъпило възражение.
Актът е съставен в деня, посочен като ден на извършване и установяване на нарушението, а обжалваното наказателно постановление е издадено около месец след това, поради което не е налице нарушение на сроковете на чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Нарушението не е описано достатъчно подробно и конкретно, за да може да се организира правото на защита в необходимия обем. Това е така, тъй като видно от протокола за пътно транспортно произшествие, пътят прави десен завой, във вътрешния радиус на който е настъпило произшествието. Това обстоятелство не е описано в наказателното постановление, нито е обсъдено защо не се приема възражението за наличие на друг автомобил, който навлязъл в пътното платно за движение на автомобила на жалбоподателя, за да доведе до въпросното отклонение на автомобила му от пътя вдясно. Твърденията на жалбоподателя не са лишени от логика, тъй като водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства при завой наляво на траекторията на пътя, движейки се в дясната пътна лента е възможно да пресекат завоя, навлизайки неправомерно в пътната лента на насрещно движещите се автомобили. При тази хипотеза жалбоподателят би извършил спасителна маневра, отклонявайки се вдясно от траекторията на движението си, с която би могло да се достигне до съприкосновение с въпросния бордюр. В тази хипотеза виновен за настъпилата щета не би бил жалбоподателя, а неустановения по делото водач на другия автомобил. Поради изложеното наказателното постановление се явява и необосновано.
Освен изложеното съдът намира, че не се доказва характера на настъпилите щети на десните гуми и джанти на автомобила. Само жалбоподателят посочва че джантите били изкривени. При това положение съдът намира, че щетите се явяват незначителни, за да бъде квалифицирано нарушението като пътно транспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР ЗДвП, за което наказателното постановление се явява и противоречащо на материалния закон.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва от административно-наказателната преписка, съдържаща акта за установяване на административно нарушение от 30.01.2018 г., декларация от М. Й. Х., Протокол за пътно транспортно произшествие от 30.01.2018 г., Заповед № 8121з-953/21.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, удостоверение рег. № 513р-78256/17.09.2018 г. на СДВР и показанията на свидетеля К. А. Л., служител на ОПП СДВР.
Свидетелят Л. не си е спомнил за случая и след предявяването му на акта за установяване на административно нарушение и протокола за пътно транспортно произшествие. Същият е потвърдил качеството си на свидетел по акта. Съдът дава вяра на последното твърдение, с оглед посочването на свидетеля Л. в това качество в акта за установяване на административно нарушение, но намира, че показанията му не са информативни за настъпилото произшествие.
В декларацията си жалбоподателят твърди, че произшествието е настъпило поради това, че предприел маневра за избягване на насрещно движещ се автомобил, който навлязъл в неговото платно за движение. Продължил движението си, без да подозира, че имало щета по автомобила, а именно били ударени предна и задна гума и джанта, като имало видими кривини по джантите. В протокола за пътно транспортно произшествие е отразено направлението на движение на автомобила и съприкосновението с бордюра от вътрешната страна на завоя вдясно. В същия не е отразено насрещно движещо се моторно превозно средство.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – наказания жалбоподател срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на обжалването му, поради което разглеждането и? е допустимо.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
В т. 2. 11 от Заповед № 8121з-953/21.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи и съгласно удостоверение рег. № 513р-78256/17.09.2018 г. на СДВР се установява компетентността на административнонаказващия орган – т. 2. 10, като началник група "Административно-наказателна дейност" 03 сектор "Административно обслужване" ОПП СДВР. Компетентността на актосъставителя се установява от същата.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел при установяването на нарушението. Срещу акта не е постъпило възражение.
Актът е съставен в деня, посочен като ден на извършване и установяване на нарушението, а обжалваното наказателно постановление е издадено около месец след това, поради което не е налице нарушение на сроковете на чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Нарушението не е описано достатъчно подробно и конкретно, за да може да се организира правото на защита в необходимия обем. Това е така, тъй като видно от протокола за пътно транспортно произшествие, пътят прави десен завой, във вътрешния радиус на който е настъпило произшествието. Това обстоятелство не е описано в наказателното постановление, нито е обсъдено защо не се приема възражението за наличие на друг автомобил, който навлязъл в пътното платно за движение на автомобила на жалбоподателя, за да доведе до въпросното отклонение на автомобила му от пътя вдясно. Твърденията на жалбоподателя не са лишени от логика, тъй като водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства при завой наляво на траекторията на пътя, движейки се в дясната пътна лента е възможно да пресекат завоя, навлизайки неправомерно в пътната лента на насрещно движещите се автомобили. При тази хипотеза жалбоподателят би извършил спасителна маневра, отклонявайки се вдясно от траекторията на движението си, с която би могло да се достигне до съприкосновение с въпросния бордюр. В тази хипотеза виновен за настъпилата щета не би бил жалбоподателя, а неустановения по делото водач на другия автомобил. Поради изложеното наказателното постановление се явява и необосновано.
Освен изложеното съдът намира, че не се доказва характера на настъпилите щети на десните гуми и джанти на автомобила. Само жалбоподателят посочва че джантите били изкривени. При това положение съдът намира, че щетите се явяват незначителни, за да бъде квалифицирано нарушението като пътно транспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ДР ЗДвП, за което наказателното постановление се явява и противоречащо на материалния закон.
Глобиха ме по сигнал че карах кола пиян след употреба на алкохол
На 20.03.2018 г. около 14. 50ч. ППГ-447 от 05 РУ-СДВР посетил адрес-гр. С., [улица] във връзка с възникнал скандал между жалбоподателя С. М. И. и неговия брат М. М. И.. Служителите на 05 РУ-СДВР между които и свидетелят Х. били пресрещнати от сигналистката С. Й. -майка на жалбоподателя и неговия брат М. М. И., като и двамата посочили на служителите на 05 РУ-СДВР, че жалбоподателя управлявал лек автомобил "А. 80" с ДК [рег. номер на МПС] след употреба на алкохол. При пристигането си на място служителите на 05 РУ-СДВР заварили жалбоподателя извън процесния лек автомобил, който бил паркиран.
След доклад в ОДЧ-50 за случая, на място бил изпратен екип на ОПП- СДВР за проверка на жалбоподателя С. И. за употреба на алкохол с техническо средство. Жалбоподателят бил видимо пиян и отказал да даде проба.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетеля Г. П. Х., който в състав на автопатрул при 05 РУ-СДВР е посетил местопроизшествието; показанвията на актосъставителя; показанията на И. И., както и показанията на свидетелката А. Д., живуща във фактическо съжителство с жалбоподателя; писмените доказателства –пр. пр. № 15921/2018 г. по описа на СРП.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. -служител на 05 РУ-СДВР, досежно обстоятелството, че пристигайки на адреса, той и неговите колеги за заварили жалбоподателя извън процесния лек автомобил, който бил паркиран. Показанията на този свидетел се потвърждават и от събраните писмени доказателства- пр. пр. № 15921/ 2018 г. по описа на СРП и по специално обясненията на С. Й. и М. И., че именно те са съобщили на полицейските служители, че жалбоподателят управлявал МПС след употребата на алкохол. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. И. и А. Д., които еднопосочно твърдят за наличие на конфликти между жалбоподателя от една страна и неговите брат и майка от друга страна във връзка с наследствени недвижими имоти.
Съдът не кредитира писмените обяснения дадени от майката и брата на жалбоподателя в частта им относно твърденията, че жалбоподателят е шофирал след употребата на алкохол. На първо място обясненията им са изолирани от останалия доказателствен материал, а на второ място предвид наличието на конфликт между тях и жалбоподателя, съдът ги счита за заинтересовани от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира конкретно следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. "
Съгласно параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата". В конкретния случай по безспорен начин от показанията на свидетеля Х. се установи, че при пристигането на служителите от 05 РУ-СДВР, жалбоподателят не е бил заварен да шофира лекия автомобил. Напротив, той е бил заварен вън от него. От обективна страна в конкретния случай не се касае за "водач" на МПС, а за лице което е било извън процесния автомобил. Затова за жалбоподателя не е било налице задължение да бъде изпробван за употреба за алкохол с техническо средство или кръвна проба. Доколкото процесният лек автомобил е заварен в състояние на покой, паркиран, то установената от съда фактическа обстановка не отговаря на тази посочена в АУАН и НП. Затова съдът намира, че НП следва да бъде отменено и в тази му част.
След доклад в ОДЧ-50 за случая, на място бил изпратен екип на ОПП- СДВР за проверка на жалбоподателя С. И. за употреба на алкохол с техническо средство. Жалбоподателят бил видимо пиян и отказал да даде проба.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетеля Г. П. Х., който в състав на автопатрул при 05 РУ-СДВР е посетил местопроизшествието; показанвията на актосъставителя; показанията на И. И., както и показанията на свидетелката А. Д., живуща във фактическо съжителство с жалбоподателя; писмените доказателства –пр. пр. № 15921/2018 г. по описа на СРП.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. -служител на 05 РУ-СДВР, досежно обстоятелството, че пристигайки на адреса, той и неговите колеги за заварили жалбоподателя извън процесния лек автомобил, който бил паркиран. Показанията на този свидетел се потвърждават и от събраните писмени доказателства- пр. пр. № 15921/ 2018 г. по описа на СРП и по специално обясненията на С. Й. и М. И., че именно те са съобщили на полицейските служители, че жалбоподателят управлявал МПС след употребата на алкохол. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. И. и А. Д., които еднопосочно твърдят за наличие на конфликти между жалбоподателя от една страна и неговите брат и майка от друга страна във връзка с наследствени недвижими имоти.
Съдът не кредитира писмените обяснения дадени от майката и брата на жалбоподателя в частта им относно твърденията, че жалбоподателят е шофирал след употребата на алкохол. На първо място обясненията им са изолирани от останалия доказателствен материал, а на второ място предвид наличието на конфликт между тях и жалбоподателя, съдът ги счита за заинтересовани от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира конкретно следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП "Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. "
Съгласно параграф 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата". В конкретния случай по безспорен начин от показанията на свидетеля Х. се установи, че при пристигането на служителите от 05 РУ-СДВР, жалбоподателят не е бил заварен да шофира лекия автомобил. Напротив, той е бил заварен вън от него. От обективна страна в конкретния случай не се касае за "водач" на МПС, а за лице което е било извън процесния автомобил. Затова за жалбоподателя не е било налице задължение да бъде изпробван за употреба за алкохол с техническо средство или кръвна проба. Доколкото процесният лек автомобил е заварен в състояние на покой, паркиран, то установената от съда фактическа обстановка не отговаря на тази посочена в АУАН и НП. Затова съдът намира, че НП следва да бъде отменено и в тази му част.
Глобиха ме за превишена скорост при разрешена 50 се движех със 100 км ч издадоха ми електронен фиш
На 07.12.2015 г., в 16, 24 часа в [населено място] по [улица]с посока от [улица]към [улица]до Гуми център "П. ", с техническо средство T. -M № 653 е засечена скоростта на движение на МПС "[]", с регистрационен номер[]. Отчетена е скорост на движение 100 км/ч, при разрешена 50 км/ч или превишение с 50 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС е посочен В. Х. Б.. Въз основа на тези данни е издаден електронен фиш от СДВР за налагане на глоба в размер на 300 лева на собственика на автомобила за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При така установената фектическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което съдът я приема за процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Административнонаказателната отговоност на жалбоподателя е ангажирана за нарушението на чл. 21, ал. 1от ЗДвП.
Съгласно цитираната разборедба на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
Обективната страна на нарушението включва превишаване на скоростта, определена в закона, като това изпълнява състава на нарушението, определено от горепосочената разпредба.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП законодателят е определил условията при които се издава електронен фиш. Тези условия се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изчерпателно са изброени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш. Цитираната разпоредба е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 57 от ЗАНН, визираща реквизитите на наказателното постановление и затова я дерогира. На това основание не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН отношение на реквизитите на електронния фиш. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи, което е изпълнено със Заповед № Iз-305 от 04.02.2011 г. Процесният електронен фиш е издаден в пълно съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.
При така установената фектическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което съдът я приема за процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Административнонаказателната отговоност на жалбоподателя е ангажирана за нарушението на чл. 21, ал. 1от ЗДвП.
Съгласно цитираната разборедба на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
Обективната страна на нарушението включва превишаване на скоростта, определена в закона, като това изпълнява състава на нарушението, определено от горепосочената разпредба.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП законодателят е определил условията при които се издава електронен фиш. Тези условия се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изчерпателно са изброени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш. Цитираната разпоредба е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 57 от ЗАНН, визираща реквизитите на наказателното постановление и затова я дерогира. На това основание не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН отношение на реквизитите на електронния фиш. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи, което е изпълнено със Заповед № Iз-305 от 04.02.2011 г. Процесният електронен фиш е издаден в пълно съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.
Глобиха ме че извърших годишен рехнически преглед без автомобилът да отговаря на изискванията
На 16.02.2018 г. инспектор в ОО "АА" К. К. съвместно с колегата си И. К. извършил проверка на контролно технически пунк, находящ се в [населено място], [улица]. При проверката било установено, че ж-лят П. П. като председател на Комисия от технически специалисти, извършващи ПППТИ, е извършил ПППТИ на лек автомобил марка "Ауди А4" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на В. П., видно от Протокол № 1550859 и У. на ППС от 16.02.2018 г., като е издал знак № 14886796, без автомобилът да отговаря на изискванията на Наредба № Н-32/2011 г. на МТИТС, а именно, че не е представен документ за платен пътен данък на моторното превозно средство, изискуем към деня на извършването на ПППТИ на ППС съгласно чл. 60, ал. 6 от Закона за местни данъци и такси или, че е освободен от данъци по чл. 58 от ЗМДТ. Автомобилът бил докаран на пункта за извършване на технически преглед, и при проверката се установило, че не е платен данък не бил представен документ за такъв платен пътен данък на МПС-то. Установено било и че председателят на комисията Пл. П. не е изискал от водача на л. а свидетелство за регистрация в оригинал – Големия талон, поради което не е идентифицин номера на двигателя на МПС. Проверяващият инспектор приел, че П. П. в качеството на председател на Комисия от технически специалисти, извършващи ПППТИ, е извършил нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 4 и технически специалисти, извършващи ПППТИ, е извършил нарушение на с чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, вр. чл. 43, ал. 1, т. 1, б. "б". На 16.02.18 г. съставил АУАН на ж-ля П. за описаните две нарушения и му го връчил като ж-лят подписал АУАН с възражение.
Въз основа на така съставения акт, е издадено и атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорна въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, както и въз основа на показанията на св. К. К.. Показанията на свидетеля К. следва да бъдат кредитирани като логични, последователни и безпротиворечиви. От неговите показания се установяват обстоятелствата, свързани с извършената проверка и направените констатации за осъществени две нарушения от ж-ля. Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля съответстват изцяло на фактическите констатации, изложени в съставения АУАН и съответстват на приложените писмени доказатества по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съдът след извършена служебна проверка констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на атакуваното наказателно постановление, са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на наказателното постановление, на процесуално основание.
Съставеният АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3 ЗАНН, тъй като актосъставителят не е посочил конкретното място на осъществяване на нарушението. В обстоятелствената част на акта е отразено мястото, където е извършена проверката от инспектор към ОО"АА"-С., а именно в сградата на К., на [улица]. Несъмнено предвид материално-правните характеристики на вмененото адм. нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1 б. "б", вр. чл. 30, ал. 1, т. 4 и на това по чл. 43, ал. 1, т. 1 б. "б", вр. чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, същото логично е обективно да се осъществи на мястото, където е позициониран К., където председател на комисия от технически специалисти е ж-лят П. П.. Но доколкото мястото на вмененото за осъществено нарушение е част от обективните признаци на състава на нарушението, е следвало да бъде точно посочено и същото не следва да се презумира.
Аналогичен пропуск съдът констатира, че е допуснат и при издаване на НП доколкото АНО е пренесъл изцяло фактическите констатации, изложени в акта без да предприеме самостоятелен анализ. Налага се изводът, че НП е издадено в нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Допуснатото нарушение съдът приема за съществено, тъй като ограничава правото на защита на административнонаказаното лице, доколкото на него не са му предявени правнорелевантни факти от състава на нарушението, по които то следва да се защитава.
По същество относно нарушението по т. 1 на издаденото НП следва да се отбележи следното: Законодателят ангажира конкретно правно поведение на председателя на комисия от технически специалисти за извършване на ПППТИ на ППС съобразно нормата на чл. 43, ал. 1, т. 1 б. "б", вр. чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, а именно-"При извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията следи за качественото и пълно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в тази наредба ". Разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС съдържа изискването сред изискуемите документи, които е необходимо да бъдат представени е и документ за платен данък върху превозните средства, изискуем към деня на извършването на периодичния преглед на ППС съгласно, или документ, че са освободени от данък съгласно; документите трябва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране чрез информационната система по – в редакцията на посочената разпоредба към датата на твърдяното нарушение – 16.02.2018 г.
С измененията на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС с ДВ бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., нормата на чл. 30, ал. 1, т. 4 е отменена, като след 20.05.2018 г. не съществува задължение по Наредбата при ПППТИ на ППС да се представя документ за платен данък върху превозните средства. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Наличието на хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е абсолютно и достатъчно основание за отмяна на НП.
Относно нарушението по т. 2 на НП: Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-32/2011 г. – при извършването на прегледа на ППС следва да се представят свидетелство за регистрация, части 1 и 2 в оригинал, както и четливо копие на част 1 на свидетелството за регистрация. След като при извършване на ПППТИ на лекия автомобил"Ауди" с ДКН- М 1210 ВН, председателят на комисията П. П. не е изискал свидетелство за регистрация, то несъмнено е, че е осъществено твърдяното нарушение.
Същевременно, освен гореизложеното, свързано с пропуска да се посочи мястото на осъществяване на нарушението, съдът приема, че при издаване на обжалваното НП по т. 2 административнонаказващият орган е приложил неправилно в диспозитивната част на НП нормата на чл. 178а, ал. 10, пр. 2 от ЗДвП. Посочената санкционна норма има субсидиарен характер и е приложима само в случаите, когато за конкретното нарушение липсва друга санкционна норма. В настоящия случай в чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП е предвидена глоба за председател на комисията, извършваща прегледи, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП /Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС/ поради което съдът приема, че приложение намира специалната норма по чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП и същата изключва приложението на общата разпоредба на чл. 178а, ал. 10, пр. 2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт, е издадено и атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорна въз основа на приложените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, както и въз основа на показанията на св. К. К.. Показанията на свидетеля К. следва да бъдат кредитирани като логични, последователни и безпротиворечиви. От неговите показания се установяват обстоятелствата, свързани с извършената проверка и направените констатации за осъществени две нарушения от ж-ля. Следва да се отбележи, че показанията на свидетеля съответстват изцяло на фактическите констатации, изложени в съставения АУАН и съответстват на приложените писмени доказатества по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съдът след извършена служебна проверка констатира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на атакуваното наказателно постановление, са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на наказателното постановление, на процесуално основание.
Съставеният АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 3 ЗАНН, тъй като актосъставителят не е посочил конкретното място на осъществяване на нарушението. В обстоятелствената част на акта е отразено мястото, където е извършена проверката от инспектор към ОО"АА"-С., а именно в сградата на К., на [улица]. Несъмнено предвид материално-правните характеристики на вмененото адм. нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1 б. "б", вр. чл. 30, ал. 1, т. 4 и на това по чл. 43, ал. 1, т. 1 б. "б", вр. чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, същото логично е обективно да се осъществи на мястото, където е позициониран К., където председател на комисия от технически специалисти е ж-лят П. П.. Но доколкото мястото на вмененото за осъществено нарушение е част от обективните признаци на състава на нарушението, е следвало да бъде точно посочено и същото не следва да се презумира.
Аналогичен пропуск съдът констатира, че е допуснат и при издаване на НП доколкото АНО е пренесъл изцяло фактическите констатации, изложени в акта без да предприеме самостоятелен анализ. Налага се изводът, че НП е издадено в нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Допуснатото нарушение съдът приема за съществено, тъй като ограничава правото на защита на административнонаказаното лице, доколкото на него не са му предявени правнорелевантни факти от състава на нарушението, по които то следва да се защитава.
По същество относно нарушението по т. 1 на издаденото НП следва да се отбележи следното: Законодателят ангажира конкретно правно поведение на председателя на комисия от технически специалисти за извършване на ПППТИ на ППС съобразно нормата на чл. 43, ал. 1, т. 1 б. "б", вр. чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС, а именно-"При извършването на периодичните прегледи на ППС председателят на комисията следи за качественото и пълно провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в тази наредба ". Разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС съдържа изискването сред изискуемите документи, които е необходимо да бъдат представени е и документ за платен данък върху превозните средства, изискуем към деня на извършването на периодичния преглед на ППС съгласно, или документ, че са освободени от данък съгласно; документите трябва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране чрез информационната система по – в редакцията на посочената разпоредба към датата на твърдяното нарушение – 16.02.2018 г.
С измененията на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС с ДВ бр. 38 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г., нормата на чл. 30, ал. 1, т. 4 е отменена, като след 20.05.2018 г. не съществува задължение по Наредбата при ПППТИ на ППС да се представя документ за платен данък върху превозните средства. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Наличието на хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е абсолютно и достатъчно основание за отмяна на НП.
Относно нарушението по т. 2 на НП: Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-32/2011 г. – при извършването на прегледа на ППС следва да се представят свидетелство за регистрация, части 1 и 2 в оригинал, както и четливо копие на част 1 на свидетелството за регистрация. След като при извършване на ПППТИ на лекия автомобил"Ауди" с ДКН- М 1210 ВН, председателят на комисията П. П. не е изискал свидетелство за регистрация, то несъмнено е, че е осъществено твърдяното нарушение.
Същевременно, освен гореизложеното, свързано с пропуска да се посочи мястото на осъществяване на нарушението, съдът приема, че при издаване на обжалваното НП по т. 2 административнонаказващият орган е приложил неправилно в диспозитивната част на НП нормата на чл. 178а, ал. 10, пр. 2 от ЗДвП. Посочената санкционна норма има субсидиарен характер и е приложима само в случаите, когато за конкретното нарушение липсва друга санкционна норма. В настоящия случай в чл. 178а, ал. 7, т. 1 ЗДвП е предвидена глоба за председател на комисията, извършваща прегледи, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1 ЗДвП /Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС/ поради което съдът приема, че приложение намира специалната норма по чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП и същата изключва приложението на общата разпоредба на чл. 178а, ал. 10, пр. 2 от ЗДвП.
Глобиха ме за управляване на МПС без регистрация и регистрационни табели
На 29.07.2018 г. около 21: 20ч. жалбоподателят управлявал л. а. "Хюндай" с рег. Номер- М105 като се движил в [населено място], [улица]с посока на движение от ул"Х. К. " към надлез "Надежда" и срещу № 35 бил спрян от свидетели очевидци. Мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР- Ч. Ч., съставил на водача Д. П. АУАН № 885931/29.07.18 г., в който отразил, че последният управлява МПС-то без да е регистрирано по надлежния ред, без регистрационни табели, поставени на съответните места. Актосъставителят приел, че е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДП. В акта отразил, че е съставен в присъствието на св. К. И. и св. Р. С. -очевидци на нарушението.
Въз основа на АУАН било образувано досъдебно производство № 3383 ЗМК 1520/2017 г. по описа 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 47974/2017 на СРП за престъпление по 345, ал. 1 НК. С постановление на СРП от 12.12.2018 г. наказателното производство било прекратено, тъй като било прието, че деянието не е престъпление и случаят малозначителен; преписката била изпратена на ОПП – СДВР за преценка за наличие на административно нарушение. Било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Ч. Ч. и С. и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели съдът не можа да изгради представа за фактическите им констатации, доколкото акт. Ч. заявява, че не помни обстоятелства относно извършена проверка на ж-ля Д. П. и съставен АУАН; аналогични показания дава и св. С.. Следва да се отбележи, че съдът прие свидетелстването им за правдиво и липсата на спомен отдаде на естеството на извършваната от тях работата. Независимо от липсата на свидетелски показания, съдът намира, че писмените доказателства подкрепят изложената по-горе фактическа обстановка без да съдържат противоречия.
Доколкото наличният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, подробното му обсъждане не се налага.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 1 ЗАНН, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, налага отмяна на обжалваното НП.
Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП /в редакцията му към времето на деянието/, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съдът прие за установено, че жалбоподателят е управлявал МПС-ла "Хюндай" на 29.07.18 г., което не е било регистрирано по съответния ред, с което е извършил нарушението от обективна страна.
Същевременно съдът констатира допускането на съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на адм. наказателното производство. В обстоятелствената част на АУАН актосъставетилят е приел, че ж-лят на изложената по-горе дата е управлявал МПС без да е регистрирано по надлежния ред, без рег. табели, поставени на съответните места. От своя страна О. в обстоятелствената част на НП е приел различна от изложената фактическа обстановка като е отразил, че управляваният от водача Д. П. автомобил е с изтекъл срок на разрешение за временно движение №[ЕИК], валидно до 03.06.18 г. и не е регистриран по надлежния ред. Въведените допълнителни елементи от обективна страна разширяват състава на нарушението и по естеството си не съответстват на обективно приетото за установено в съставения АУАН и на обстоятелствата, свързани с осъществяване на нарушението, изложени в акта. В този смисъл съдът споделя възраженията относно описанието на деянието и, че е налице противоречие при описание на нарушението със всичките му съставомерни признаци.
Допълнително отразеното, че ж-лят е управлявал автомобил с изтекъл срок на разрешение за временно движение, отразяването на номера на документа и срока на действие, представлява нова фактическата обстановка, пред която ж-лят не е поставен при съставяне на АУАН. Следвало е АНО при положение, че въвежда допълнителни обстоятелства, свързани с вмененото нарушение, да приведе аргументи в тази насока, както и да приложи доказателства. По изложените съображения съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на правилото на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довело до накърняване възможността на санкционираното лице да разбере състава на нарушението и съответно-да ангажира защитата си по вмененото му за осъществено адм. нарушение.
Относно възражението, изложено в жалбата на Д. П., че е имало приключило наказателно производство за същото деяние и НП е незаконосъобразно, съдът го намира за неоснователно, тъй като в случая наказателното производство е било прекратено като правополагащата причина е, че СРП е направила извод, че деянието на Д. П. не е престъпление, административно нарушение и поради това делото е било изпратено на наказващия орган- ОПП-СДВР, за реализиране на административнонаказателна отговорност. Поради това и жалбоподателят не е наказан два пъти за едно и също нещо и принципът ne bis in idem не е нарушен. Следва да се отбележи, че в ТР № 3/22.1.2015 г. на ОСНК на ВКС, което е послужило като аргумент, изложен в жалбата, разглежданата хипотеза не присъства.
Относно доводите за маловажност, следва да се отбележи, че не е налице маловажен случай на нарушение, тъй като деянието не разкрива отклонение от типичните случаи на този вид нарушение, което да дава основание да се счита, че обществената му опасност е значително по- ниска степен.
Въз основа на АУАН било образувано досъдебно производство № 3383 ЗМК 1520/2017 г. по описа 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 47974/2017 на СРП за престъпление по 345, ал. 1 НК. С постановление на СРП от 12.12.2018 г. наказателното производство било прекратено, тъй като било прието, че деянието не е престъпление и случаят малозначителен; преписката била изпратена на ОПП – СДВР за преценка за наличие на административно нарушение. Било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Ч. Ч. и С. и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели съдът не можа да изгради представа за фактическите им констатации, доколкото акт. Ч. заявява, че не помни обстоятелства относно извършена проверка на ж-ля Д. П. и съставен АУАН; аналогични показания дава и св. С.. Следва да се отбележи, че съдът прие свидетелстването им за правдиво и липсата на спомен отдаде на естеството на извършваната от тях работата. Независимо от липсата на свидетелски показания, съдът намира, че писмените доказателства подкрепят изложената по-горе фактическа обстановка без да съдържат противоречия.
Доколкото наличният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, подробното му обсъждане не се налага.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 1 ЗАНН, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, налага отмяна на обжалваното НП.
Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП /в редакцията му към времето на деянието/, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Съдът прие за установено, че жалбоподателят е управлявал МПС-ла "Хюндай" на 29.07.18 г., което не е било регистрирано по съответния ред, с което е извършил нарушението от обективна страна.
Същевременно съдът констатира допускането на съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на адм. наказателното производство. В обстоятелствената част на АУАН актосъставетилят е приел, че ж-лят на изложената по-горе дата е управлявал МПС без да е регистрирано по надлежния ред, без рег. табели, поставени на съответните места. От своя страна О. в обстоятелствената част на НП е приел различна от изложената фактическа обстановка като е отразил, че управляваният от водача Д. П. автомобил е с изтекъл срок на разрешение за временно движение №[ЕИК], валидно до 03.06.18 г. и не е регистриран по надлежния ред. Въведените допълнителни елементи от обективна страна разширяват състава на нарушението и по естеството си не съответстват на обективно приетото за установено в съставения АУАН и на обстоятелствата, свързани с осъществяване на нарушението, изложени в акта. В този смисъл съдът споделя възраженията относно описанието на деянието и, че е налице противоречие при описание на нарушението със всичките му съставомерни признаци.
Допълнително отразеното, че ж-лят е управлявал автомобил с изтекъл срок на разрешение за временно движение, отразяването на номера на документа и срока на действие, представлява нова фактическата обстановка, пред която ж-лят не е поставен при съставяне на АУАН. Следвало е АНО при положение, че въвежда допълнителни обстоятелства, свързани с вмененото нарушение, да приведе аргументи в тази насока, както и да приложи доказателства. По изложените съображения съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на правилото на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довело до накърняване възможността на санкционираното лице да разбере състава на нарушението и съответно-да ангажира защитата си по вмененото му за осъществено адм. нарушение.
Относно възражението, изложено в жалбата на Д. П., че е имало приключило наказателно производство за същото деяние и НП е незаконосъобразно, съдът го намира за неоснователно, тъй като в случая наказателното производство е било прекратено като правополагащата причина е, че СРП е направила извод, че деянието на Д. П. не е престъпление, административно нарушение и поради това делото е било изпратено на наказващия орган- ОПП-СДВР, за реализиране на административнонаказателна отговорност. Поради това и жалбоподателят не е наказан два пъти за едно и също нещо и принципът ne bis in idem не е нарушен. Следва да се отбележи, че в ТР № 3/22.1.2015 г. на ОСНК на ВКС, което е послужило като аргумент, изложен в жалбата, разглежданата хипотеза не присъства.
Относно доводите за маловажност, следва да се отбележи, че не е налице маловажен случай на нарушение, тъй като деянието не разкрива отклонение от типичните случаи на този вид нарушение, което да дава основание да се счита, че обществената му опасност е значително по- ниска степен.
Глобиха ме че отказах да бъда изпробван за употреба за алкохол
Срещу жалбоподателя е издадено наказателно постановление с което обвинен, в това че на 03.02.2019 година, около 09. 20 часа, в [населено място], по [улица], като водач на лек автомобил "Мерцедес", с регистрационен номер СА 2653 РН, движейки се от ул. Индустриална към ул. История Славянобългарска срещу № 6 отказва да бъде изпробван за употреба за алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с № 0003, като е бил издаден талон за медицинско изследване № 0026692 за МБАЛ Света А. - нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като МПС е дерегистрирано и е уведомен за започване на ПАМ. В НП е посочено още, че има изготвена П. № 76/04.02.2019 г. с резултат кръвна проба 0. 56 промила – закъснял. Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение серия АА № 852385 от 03.02.2019 г. съставен от св. Г. Г., в който се съдържат същите фактически твърдения, без отразяването на резултата от дадената кръвна проба и заключението на П..
С доказателствата по делото се установи, че на посочената в акта и наказателното постановление дата и място жалбоподателя действително е управлявал процесния автомобил и при извършената му проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол, което било вписано в съставения му акт за установяване на административно нарушение като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Било отразено, че на жалбоподателят е издаден талон за медицинско изследване № 0026692. Жалбоподателят не направил възражения в акта, като отказал да го подпише и дал кръв за изследване за алкохол в 11. 20ч., установено от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като от заключението на П. се установява наличието на 0. 56 промила алкохол в кръвта.
Описаните факти съдът прие за установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, изведени от следните доказателствени средства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, справка картон на водача, заповед 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, заключение на П., докладни записки, както и показанията на Г.. Фактите не се отричат и от жалбоподателя, поради и което съдът не намира за необходимо да анализира в детайли доказателствената съвкупност.
От приложената Заповед на министъра на вътрешните работи съдът прави изводи за компетентността на актосъставителя и наказващия орган да издават актове и наказателни постановления.
При така установените факти, съдът намери следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законовия срок от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване по реда на ЗАНН наказателно постановление. Актът и наказателното постановление са издадени в законовите срокове по чл. 34 от ЗАНН от компетентни органи.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.
Наказателното постановление за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
По делото безспорно се установи, че на описаната в наказателното постановление дата и място жалбоподателят е отказал да даде проба за алкохол с техническо средство, но настоящият състав приема, че това деяние е нарушение единствено ако се установи, че освен отказ да бъде тестван с техническо средство, жалбоподателят е отказал да даде и кръв за изследване или не се е явил в указания срок в лечебното заведение, т. е. следва да е осуетил изцяло възможността да бъде изследван за алкохол. Това следва при анализ цялостната уредба на реда за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, която освен в цитираната в акта норма се съдържа подробно разписана в Наредба № 1/2017 година за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Смисълът на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е да се санкционира водач на МПС, който осуетява с действията си проверката на контролните органи за употреба на алкохол. Тази употреба се установява чрез технически средства или чрез лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Лабораторно изследване се прави при оспорване на показанията на техническо средство, когато водачът се е съгласил да бъде тестван с такова, при некачествена проба с техническото средство, както и при отказ на водача да бъде тестван с техническо средство, какъвто е налице в настоящия случай. При такъв отказ е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача се установява с лабораторно изследване на кръвта му /чл. 3а, ал. 1, т. 1 от наредбата/. От това следва, че ако водач откаже да даде проба с техническо средство, но се яви и даде кръвна проба, той не би осуетил проверката за употреба на алкохол, т. е. целите на закона биха били постигнати.
Въпреки, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е използван съюзът или, който може да се възприеме като индикация на алтернативност на двете хипотези на нарушението – отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръв за изследване, настоящият състав намира, че ако водачът е дал проба за алкохол по един от двата начина, деянието не осъществява състав на нарушение, поради липса на обществена опасност. Това следва от обстоятелството, че всеки един от двата начина на изследване позволява установяване на употребата на алкохол и съответно ангажирането на отговорността на водача при установена такава, т. е. деянието не би било обществено опасно, съответно не е нарушение.
В конкретния случай, жалбоподателят е дал проба за алкохол с техническо средство, като в конкретни яслучай е установена и конкретна концентрация на алкохол в кръвна 0. 56 промила, което обуславя ангажиране на негова административнонаказателна отговорност за друго нарушение по ЗДвП, но не и такова по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съдът намира, че в случая не е налице закъснение от негова страна за даване на кръвна проба, доколкото в издадения талон за медицинско изследване изобщо не е посочено в колко часа същият е бил поканен за бъде тестван за алкохол с техническо средство, не е отразен и от контролния орган час в който същият да се яви в медицинското заведение за даване на кръвна проба, поради и което предвид обстоятелството, че наказващия орган е приел, че нарушението е извършено в 09. 20ч., то даването на кръвна проба в 11. 10ч. е в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 пр. 2 от Наредбата до 120 минути.
Действително по делото е приобщена докладна записка от св. Г., в която е отразено, че поради техническа грешка не е посочен час на издаване на талона за медицинско изследване и час на явяване в медицинското заведение, като следва да се счита 09. 40ч. час на издаване и до 45 минути след това явяване в медицинското заведение, но тази докладна съдът не приема като доказателство по делото, още повече, че същата е предназначена за сведение на Началника на ОПП-СДВР, като няма данни и доказателства, че жалбоподателят по някакъв начин е бил уведомен за съдържанието й, респективно е имал знание, че следва да се яви именно в конкретно посочените параметри.
Ето защо съдът намери, че жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което наказателното постановление относно наказанието за това деяние се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По повод направеното искане за присъждане на направените от жалбоподателя разноски за адвокатска защита, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Въпросът за разноските в административнонаказателното производство е предмет на Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, съгласно което производството по обжалване на НП е особен вид наказателно производство, като за разноските по това производство, важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения. Освен това, както при наказателните дела от общ характер, така и при съдебните производства по обжалване на НП, преследването и доказването на престъпленията/нарушенията се осъществява от държавните органи. Следователно, ако НП бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, а при отмяна на НП разноските остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят разноски.
Производството по обжалване на наказателни постановления пред районния съд се развива по реда на ЗАНН. В не е предвидена процедура за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя при отмяна на НП. В тази връзка съгласно разпоредбата на за неуредените случай субсидиарно приложим е НПК, който обаче урежда съвсем различни хипотези. Съгласно разпоредбата на, в случаите, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, като липсва разпоредба, съгласно която на подсъдимия да бъдат присъдени разноски за правна помощ. С оглед изложеното редът, по който жалбоподателя може да претендира средствата, които е направил за правна помощ в хода на производството, е този посочен в. Предвид субсидиарното приложение на НПК, съгласно и съобразно дадените разрешения с Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, разпоредбите на -, регламентиращи въпроса за разноските, следва да намерят приложение и в административно наказателното производство.
Производството по ЗАНН е коренно различно от чисто административното производство, където са приложими разпоредбите на и, тъй като в първото производство се прилага субсидиарно НПК, а за второто ГПК. Следователно в наказателното производство по ЗАНН пред т. нар. въззивна инстанция (РС) не е допустимо присъждане на разноски за правна помощ в полза на жалбоподателя при отмяна на НП.
С доказателствата по делото се установи, че на посочената в акта и наказателното постановление дата и място жалбоподателя действително е управлявал процесния автомобил и при извършената му проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за алкохол, което било вписано в съставения му акт за установяване на административно нарушение като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Било отразено, че на жалбоподателят е издаден талон за медицинско изследване № 0026692. Жалбоподателят не направил възражения в акта, като отказал да го подпише и дал кръв за изследване за алкохол в 11. 20ч., установено от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като от заключението на П. се установява наличието на 0. 56 промила алкохол в кръвта.
Описаните факти съдът прие за установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, изведени от следните доказателствени средства: акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление, справка картон на водача, заповед 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, заключение на П., докладни записки, както и показанията на Г.. Фактите не се отричат и от жалбоподателя, поради и което съдът не намира за необходимо да анализира в детайли доказателствената съвкупност.
От приложената Заповед на министъра на вътрешните работи съдът прави изводи за компетентността на актосъставителя и наказващия орган да издават актове и наказателни постановления.
При така установените факти, съдът намери следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законовия срок от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване по реда на ЗАНН наказателно постановление. Актът и наказателното постановление са издадени в законовите срокове по чл. 34 от ЗАНН от компетентни органи.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.
Наказателното постановление за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е незаконосъобразно и следва да се отмени.
По делото безспорно се установи, че на описаната в наказателното постановление дата и място жалбоподателят е отказал да даде проба за алкохол с техническо средство, но настоящият състав приема, че това деяние е нарушение единствено ако се установи, че освен отказ да бъде тестван с техническо средство, жалбоподателят е отказал да даде и кръв за изследване или не се е явил в указания срок в лечебното заведение, т. е. следва да е осуетил изцяло възможността да бъде изследван за алкохол. Това следва при анализ цялостната уредба на реда за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, която освен в цитираната в акта норма се съдържа подробно разписана в Наредба № 1/2017 година за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Смисълът на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е да се санкционира водач на МПС, който осуетява с действията си проверката на контролните органи за употреба на алкохол. Тази употреба се установява чрез технически средства или чрез лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Лабораторно изследване се прави при оспорване на показанията на техническо средство, когато водачът се е съгласил да бъде тестван с такова, при некачествена проба с техническото средство, както и при отказ на водача да бъде тестван с техническо средство, какъвто е налице в настоящия случай. При такъв отказ е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача се установява с лабораторно изследване на кръвта му /чл. 3а, ал. 1, т. 1 от наредбата/. От това следва, че ако водач откаже да даде проба с техническо средство, но се яви и даде кръвна проба, той не би осуетил проверката за употреба на алкохол, т. е. целите на закона биха били постигнати.
Въпреки, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е използван съюзът или, който може да се възприеме като индикация на алтернативност на двете хипотези на нарушението – отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство или да даде кръв за изследване, настоящият състав намира, че ако водачът е дал проба за алкохол по един от двата начина, деянието не осъществява състав на нарушение, поради липса на обществена опасност. Това следва от обстоятелството, че всеки един от двата начина на изследване позволява установяване на употребата на алкохол и съответно ангажирането на отговорността на водача при установена такава, т. е. деянието не би било обществено опасно, съответно не е нарушение.
В конкретния случай, жалбоподателят е дал проба за алкохол с техническо средство, като в конкретни яслучай е установена и конкретна концентрация на алкохол в кръвна 0. 56 промила, което обуславя ангажиране на негова административнонаказателна отговорност за друго нарушение по ЗДвП, но не и такова по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съдът намира, че в случая не е налице закъснение от негова страна за даване на кръвна проба, доколкото в издадения талон за медицинско изследване изобщо не е посочено в колко часа същият е бил поканен за бъде тестван за алкохол с техническо средство, не е отразен и от контролния орган час в който същият да се яви в медицинското заведение за даване на кръвна проба, поради и което предвид обстоятелството, че наказващия орган е приел, че нарушението е извършено в 09. 20ч., то даването на кръвна проба в 11. 10ч. е в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 6, ал. 6, т. 2 пр. 2 от Наредбата до 120 минути.
Действително по делото е приобщена докладна записка от св. Г., в която е отразено, че поради техническа грешка не е посочен час на издаване на талона за медицинско изследване и час на явяване в медицинското заведение, като следва да се счита 09. 40ч. час на издаване и до 45 минути след това явяване в медицинското заведение, но тази докладна съдът не приема като доказателство по делото, още повече, че същата е предназначена за сведение на Началника на ОПП-СДВР, като няма данни и доказателства, че жалбоподателят по някакъв начин е бил уведомен за съдържанието й, респективно е имал знание, че следва да се яви именно в конкретно посочените параметри.
Ето защо съдът намери, че жалбоподателят не е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което наказателното постановление относно наказанието за това деяние се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По повод направеното искане за присъждане на направените от жалбоподателя разноски за адвокатска защита, съдът намира за необходимо да посочи следното:
Въпросът за разноските в административнонаказателното производство е предмет на Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, съгласно което производството по обжалване на НП е особен вид наказателно производство, като за разноските по това производство, важат правилата относно делата за престъпления от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения. Освен това, както при наказателните дела от общ характер, така и при съдебните производства по обжалване на НП, преследването и доказването на престъпленията/нарушенията се осъществява от държавните органи. Следователно, ако НП бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени, а при отмяна на НП разноските остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят разноски.
Производството по обжалване на наказателни постановления пред районния съд се развива по реда на ЗАНН. В не е предвидена процедура за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя при отмяна на НП. В тази връзка съгласно разпоредбата на за неуредените случай субсидиарно приложим е НПК, който обаче урежда съвсем различни хипотези. Съгласно разпоредбата на, в случаите, когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, като липсва разпоредба, съгласно която на подсъдимия да бъдат присъдени разноски за правна помощ. С оглед изложеното редът, по който жалбоподателя може да претендира средствата, които е направил за правна помощ в хода на производството, е този посочен в. Предвид субсидиарното приложение на НПК, съгласно и съобразно дадените разрешения с Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, разпоредбите на -, регламентиращи въпроса за разноските, следва да намерят приложение и в административно наказателното производство.
Производството по ЗАНН е коренно различно от чисто административното производство, където са приложими разпоредбите на и, тъй като в първото производство се прилага субсидиарно НПК, а за второто ГПК. Следователно в наказателното производство по ЗАНН пред т. нар. въззивна инстанция (РС) не е допустимо присъждане на разноски за правна помощ в полза на жалбоподателя при отмяна на НП.
Абонамент за:
Публикации (Atom)